“Ето това няма никога да се промени. Човек се ражда млад, блестящ и бодящ като ето тази игла. Като копието на свети Георги. Постепенно обаче нуждата да събере двата края започва да го притиска. Да го навежда, да го свива. Все по-надолу и все по-надолу. Докато най-после свърже тези пусти два края окончателно и - хоп - от копие си се превърнал в безопасна игла. Трябва да си от много як метал, за да не ти се случи... Или да се съгласиш от време на време да те прибират там, където няма да бодеш. Сиреч тук. Ти избираш каква игла да си - безопасна или опасна.”