“Вика (ми): "Ти като мълчиш си абсолютно фасцинираща". Не ми казва човешки, че съм цапната в устата, знам си го, а: "Не понасям словесните ти ерупции"

*

Пусни при теб клюката, че ще раждам инвитро, близнаци. Пусни я на десетия етаж да видим - как ще се обогати, докато слезе долу при теб. Как на кого? на тия дето лежат, гледат телевизия и чакат да умрат. Знам, че ще се обидят, но ти ги успокой, че не са само те. Човечеството прави същото – дреме локално и оглупява глобално.

*

Биеха се на дуели за мен, с юмруци. имаше двама, бях ги влюбила синхронно.

*

Моето не става за разправяне, пред никого не става. Аз се изповядвам на отец Диктофон … да се каже, но да не се знае.

/"Бясна, кривогледа и лакома", монодрама/”