Бая си на бълхите Quotes

“Аз обичам, когато душите се целуват.

из "Изнеси ме на горната земя"”
― Боян Папазов, Бая си на бълхите

“Вика (ми): "Ти като мълчиш си абсолютно фасцинираща". Не ми казва човешки, че съм цапната в устата, знам си го, а: "Не понасям словесните ти ерупции"

*

Пусни при теб клюката, че ще раждам инвитро, близнаци. Пусни я на десетия етаж да видим - как ще се обогати, докато слезе долу при теб. Как на кого? на тия дето лежат, гледат телевизия и чакат да умрат. Знам, че ще се обидят, но ти ги успокой, че не са само те. Човечеството прави същото – дреме локално и оглупява глобално.

*

Биеха се на дуели за мен, с юмруци. имаше двама, бях ги влюбила синхронно.

*

Моето не става за разправяне, пред никого не става. Аз се изповядвам на отец Диктофон … да се каже, но да не се знае.

/"Бясна, кривогледа и лакома", монодрама/”
― Боян Папазов , Бая си на бълхите

“Каза ми: "Ти говори, трябва да се говори. Туй, дето го говориш, то не се губи. То е енергия, вика. Твоите думи ще идат в Космоса и някой ден ще се чуят. Може след милион години да е, ама ще се чуят. Всичко ще се чуе и всичко ще се даде за разбиране!" Иван казва така: "Ти говори, от писане на писма полза няма. От никакво писане няма полза.'Щото хартията гори. Може, казва, цялата Земя да гръмне, само думите няма. Думите огън не ги гори. Нас няма да ни има, ама думите ни ще си летят из Космоса. И един ден някой ще ги чуе, ще ги хване и ще каже: "Гледай ти к'ви работи ставали из тоз' Космос! Гледай ти к'ви работи са ставали на таз' Земя, дето я няма!" Затуй, вика този Иван, трябва да се говори. Не бива да мълчим. Един ден ще ни чуят ..."

из "Надежда Сляпата"”
― Боян Папазов, Бая си на бълхите