“Докато заобикалях задната част на камиона, Майки извика:
– Роби, Франк се изпика в ботуша ти.
В каросерията избухна смях.
– Не им обръщай внимание, Роби – каза мама. – Лъжат, искат да те ядосат.
– Не, Роби, истина е – каза Майки. – Много му се ходеше, а нямаше къде. Викахме на татко да спре камиона, но той не ни чу. Никой от вас не ни чу. Затова Франк взе единия от ботушите ти и се изпика вътре. – И отново избухна веселие някъде между столовете и таблите на леглата.

– Не им вярвай, Роби – чух отново гласа на мама, спокоен и убедителен. – Ботушите ти се намокриха в дъжда и те измислиха тази история за Франк, за да те ядосат. Те просто ти завиждат, че се возиш отпред с татко.

И отново се чу подигравателен смях, докато гласът на мама не стана строг и възстанови реда.”