“Шумоляха роклите им, до петите копринени на госпожите, чаткаха папуците на важните там господа, прислугвах, прислугвах, ама си знаех, че и те носят в тях си купчина пръст…
И ми беше смешно, че са тъй важни.
Не знаят ли?
Наконтени, нагласени, мърдат, ядат, важно си кипрят образът…
Пък я ги гледам и ги видям купчина пръст, наденати в рокли, в панталоне, надути, и ме надува смях…”