“НЯКОЛКО РЕДА ЗА ЗИМАТА

Обещай си,
че когато стане студено и сивота се спусне от небето,
ще продължиш да вървиш заслушан
в същата мелодия, независимо къде
се намираш -
в куполa на тъмнината
или в хрупкавата белота
на лунния поглед в снежна долина.
Тази нощ като се застуди,
припомни си
какво знаеш, a то е нищо,
освен мелодията, която костите ти свирят,
докато продължаваш да вървиш. И ще успееш
най-сетне да легнеш под слабия огън
на зимните звезди.
А ако се случи да не можеш
да продължиш или да ce върнеш обратно и се озовеш
там където е краят,
кажи си
с последния пристъп на студ в крайниците,
че обичаш това, което си.”