“Аз без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?

Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал –
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.

Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.

Лекувам с работа гнева си.
Анализирам
любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта.”