“Най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме - за малко или завинаги, те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж
и ние - блудните синове и дъщери - хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си
натам където отдавна вече няма никой
твърде дълго растяхме
твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата
най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат”