Драгомир Пачников

“— Братко мой, едно нещо отдавна съм разбрал, че човек не бива да сдържа и задушава миговете на щастие, когато нахлуват в сърцето му. Те и без това са рядко… Слуша ти се страстно музика, до сълзи се трогваш от нея!… Слушай я! Обичаш някого искрено и честно — няма нужда да се срамуваш от това, да сдържаш, да отлагаш за по-подходящо време радостта си! Тя може и да не се върне… Позволи на душата си да изживей тия сладостни мигове!… Иначе постепенно ще я парализираш, ще я изсушиш и тя ще стане чувствителна само към глад, към студ и още нещо…”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“Идеално е, което не може да е по-добре.”
― Нарине Абгарян

“Най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме - за малко или завинаги, те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж
и ние - блудните синове и дъщери - хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си
натам където отдавна вече няма никой
твърде дълго растяхме
твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата
най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат”
― Нарине Абгарян, С неба упали три яблока

“Той е на дванайсет и това лято ще се научи, че хората винаги предпочитат простите лъжи пред сложните истини, защото лъжите имат едно ненадминато предимство: истината трябва да обясни всичко случило се, докато лъжата трябва просто да звучи достоверно”
― Fredrik Backman, Vi mot er