“Тогава започна да дялка маска. Бавно, извънредно бавно се оформи едно красиво лице с извити вежди и пълни чувствени устни. Гладката леко усмихната маска лежеше до леглото и татко дълго я гледаше. По-късно една нощ се събудихме от трясък и сърдити викове. Втурнахме се и го заварихме насред стаята, облегнат на тежкия дървен бюст на мама. Трески от строшената маска бяха разпилени навсякъде по пода. В продължение на няколко секунди той ни гледа сякаш не ни позна, после се разрида и се свлече безпомощно на пода.”