The Rice Mother Quotes

“Flowers grow beneath her feet, but she is not dead at all. The years have not diminished the Rice Mother. I see her, fierce and magical. Stop despairing and call to her, and you will see, she will come bearing a rainbow of dreams.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“How not to miss those days when the sun was a happy companion that stayed to play all year round and kissed me a careless nut brown? When Mother caught the sweet rain in her well behind the house, and the air was so clear that the grass smelled green?”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“They didn't finish each other's sentences, rather it was the pauses they shared.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Майка ми седеше край него ден и нощ. Понякога го гълчеше, понякога му пееше песни, които никога не бях я чувала да пее. Може би все пак тя го обичаше. Вероятно по природа си беше такава — като настръхнала. И сега си я представям — дребна фигурка, седнала край леглото, върху което се очертава тялото на татко, заобиколен от вечерните сенки. Облегната на рамката на вратата, подпряла петата на левия крак на прасеца на десния, я слушах като захласната как пее песни, които не знаех, че е скътала в себе си. Спомням си, тогава ми хрумна, че мама е като океан. Дълбока и пълна с неизвестни неща. Дори се боях, че никога нямаше да стигна до дъното му. Искаше ми се да съм ручей, който някой ден щеше да прерасне в река и някога да се влее в океана.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Тогава започна да дялка маска. Бавно, извънредно бавно се оформи едно красиво лице с извити вежди и пълни чувствени устни. Гладката леко усмихната маска лежеше до леглото и татко дълго я гледаше. По-късно една нощ се събудихме от трясък и сърдити викове. Втурнахме се и го заварихме насред стаята, облегнат на тежкия дървен бюст на мама. Трески от строшената маска бяха разпилени навсякъде по пода. В продължение на няколко секунди той ни гледа сякаш не ни позна, после се разрида и се свлече безпомощно на пода.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Да, прекрасното легло и прекрасната пейка бяха направени за хората, които улавяха слънчевите лъчи в косите си.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Китайците обичат булки с малки устица, защото смятат, че жените с голяма уста са лоша поличба. Жена с голяма уста духовно поглъща съпруга си и причинява ранната му смърт.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“O femeie îndrăgostită vrea să știe ce conține inima unui bărbat și dacă imaginea ei este gravată pe pereții acesteia.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“În casa aceasta ,zeița noastră a orezului este bunica ta!Ea este păstrătoarea visurilor !Uită-te cu atenție și ai s-o vezi cum stă pe tronul ei de lemn ,ținându-ne toate speranțele si visurile ,mari și mici,ale tale și ale mele ,în brațele ei puternice .Anii nu-i scad puterea !”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“За нея най-важно бе да бъдем по-добри, по-умни и по-смели. Провалът беше невъзпитано куче, което трябваше да живее в чужда къща. А когато ние наистина се проваляхме, което се случваше често, тя го приемаше като лична обида. Тъжният неоспорим факт беше, че всички ние, взети заедно, не можехме да се наместим и на малкия й пръст нито по способности, нито по интелигентност. Нито един от нас не бе наследил нейните заложби. Факт, който много скоро стана очевиден за нас, но доста късно за нея. С течение на годините тя се превърна в безутешна нещастна жена, която от своя страна направи всички ни нещастни.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Петнайсетгодишна, мама се бе отказала от живота си заради нас и си запази правото да живее чрез нас. Тя преливаше безграничната си енергия в нас. Подтикваше ни към недостижими висоти. За нас искаше онова, което никога не бе имала или не бе могла да направи. А имаше толкова много неща, които не бе имала, и толкова много неща, които не бе могла да направи. Моят баща я спъваше и тя често му се сърдеше.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Искаш да ти разкажа спомени ли? Да, имам спомени, но те са много ценни и трепкат като пеперуди. Малки вълшебни летящи шарени парченца, с които любознателното малко момченце на времето си играе. Никой не смее да му каже: „Не ги докосвай, защото прашецът ще падне от крилата им, ще се зацапат и няма повече да могат да летят“.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Меначи беше сбръчкана стара жена с тесни рамене и тънки като на скелет ръце. Предишната й красота се бе запазила единствено в тъмните й очи, обрамчени от гъсти извити мигли. Винаги съм обичала да наблюдавам лицата на много възрастни хора, а нейното беше изключително. Беше като учебник по история, който разказва какви ли не случки. Бръчките й бяха увлекателни страници за разгръщане.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Той ме погледна. Имаше малки черни очички. Смело се взрях в малките, черни като мъниста гледци. В тях прочетох обезпокоителен израз на гордо притежание. Гледах го, без да мигна. „Не показвай, че те е страх“ мислех си, стомахът ми се бе свил на топка от яд. Бях втренчила очи в него като в детската игра кой пръв ще отмести погледа си. Докато неотклонно се взирах в него, биенето на барабаните и звукът на тромпетите заглъхна и присъстващите се превърнаха в сив фон. Странно, но долових промяна в очите на моя бъдещ съпруг. На мястото на гордото притежание се появи изненада. Той сведе очи. Бях победила страшното чудовище. В края на краищата той се оказа плячката, а аз ловецът. Бях опитомила дивия звяр с очи. Усетих как цялото ми тяло пламна.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Майка ми смяташе, че залогът за успеха се крие в кожата. За разлика от нея не бях индийска красавица, но в страна, където живеят хора, чиято кожа има цвят на кафе, моята беше като чай с много мляко.
Ценен, прекрасен цвят.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Майките виждаха в лицето на боговете детегледачки, скупчени в белите облаци на небето, за да държат под око децата, палуващи във водопада.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“След всяко свое отсъствие той се връщал и сервирал на младата си жена всякакви измислици, мариновани с различни видове алкохол. Кой знае защо смятал, че те й харесват.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Родена съм в Цейлон през 1916 година, във времето, когато духовете ходеха по земята също като хората. Беше преди ослепителният блясък на електричеството и шумът на цивилизацията да ги прогонят в тъмните недра на горите. Те обитаваха огромни дървета, изпълнени с хладни синьо-зелени сенки. В пъстрото безмълвие човек можеше да се пресегне и почти да почувства тихото им присъствие, тъй като те копнееха да си възвърнат физическия образ. Ако се появеше неотложна нужда да се облекчим, докато пресичаме джунглата, трябваше да изречем молитва и да поискаме от тях разрешение още преди изпражненията ни да докоснат земята, тъй като те бяха много обидчиви. Нарушаването на самотата им беше извинението, което използваха, за да се вселят в неканения гост. Да вървят с неговите крака.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“She is a karmic acquaintance. A venomous gift from fate. A mother.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“A woman in love will always want more. A prostitute wants only what is in a man's wallet. A woman in love wants to know the contents of a man's heart.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“The thing I searched for didn't lie in the arms of a good woman. I wanted seasoned women who knew they ought to be paid.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Crocodiles will climb out of the water during severe droughts to share the lions' meal, but man will poison his neighbor before he shares his.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“We are like the two halves of a pair of garden shears, my man and me, joined at the hip, for ever snipping at each other and yet slicing in half anybody that gets between us.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Women are fare more deadly than men. What is a man but an unsuspecting extension of that roll of flesh that hangs between his legs? No, it is the woman that is the predator.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“His weakness will always be my power. In this bed I will be master. His need of this incredible coupling will always bring him running back again and again to me.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“When all is lost, there is only the devil and the god he reveres, Money.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“The past is like an armless, legless cripple with crafty eyes, a vindictive tongue, and a long memory.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Times were hard, and friends were few.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“I tell all my grandchildren never to build walls, because once you start, the wall takes over. It is the nature of the wall to build itself until it is so high that it cannot be scaled.”
― Rani Manicka, The Rice Mother

“Excessive beauty is a curse. Happiness refuses to share the same bed as beauty.”
― Rani Manicka, The Rice Mother