“Така се случи, че на следващия ден съдбата бе отредила за мен един различен и неповторим дар: срещата с една жена, млада, от плът и кръв, топла до тялото ми през палтата, весела насред влажната мъгла на булевардите, търпелива, мъдра и уверена, докато крачехме по улиците, все още обградени от развалини. За броени часове усетихме, че си принадлежим, и то не само за тази среща, а за цял живот, както действително се оказа по-късно. За броени часове се почувствах нов и пълен с нови възможности, умит и излекуван от дългата болест, готов най-сетне да вляза в живота с радост и енергия.”