“Всички си повтаряха, че руснаците ще дойдат скоро, веднага; всички бяха убедени в това и все пак никой не се надяваше дълбоко в себе си. Защото в лагерите човек загубва навика да се надява, дори доверието в собствения си разум. Да се мисли в лагера е излишно, защото събитията настъпват непредвидими, а и е вредно, защото този навик поддържа жива чувствителността, която е извор на мъка и която предвидливите природни закони притъпяват щом страданието прехвърли известни граници. Човек се уморява не само от радостта, страха и мъката, но и от очакването”