“Събудих се от някакъв шум. Още беше тъмно. Сесилия обикаляше из стаята и се обличаше.
Погледнах си часовника.
— Часът е пет — казах. — Какво правиш?
— Искам да гледам изгрева. Обожавам изгреви!
— Нищо чудно, че не пиеш.
— Ще се върна. Можем да закусваме заедно.
— Не съм закусвал от четирийсет години.
— Отивам да гледам изгрева, Ханк.”