“— но Въпросът, който бих искал да знам, е Вечният Въпрос за Живота, Вселената и Всичко Останало. Знаем единствено, че Отговорът е Четиридесет и Две, което е малко изнервящо.
Прак кимна отново.
— Четиридесет и Две — каза той. — Да, така е.
Направи пауза. По лицето му преминаха сенките на мисли и спомени, подобно на сенките на облаците, преминаващи по земята.
— Боя се — каза той накрая — че Отговорът и Въпросът се изключват взаимно. Познанието за едното логически изключва познанието за другото. Невъзможно е да се знаят и двете за една и съща Вселена.
Отново направи пауза. По лицето на Артър пропълзя разочарование и се сви на обичайното си място.
— Освен — каза Прак, като се мъчеше да изглади една мисъл — ако то се случи. Тогава, изглежда, Въпросът и Отговорът просто ще се съкратят взаимно и ще отнесат със себе си Вселената, която тогава ще бъде заменена от нещо още по-чудновато и неразгадаемо. Вероятно това вече се е случило — добави той със слаба усмивка, — но има голяма доза Несигурност по въпроса.
Слабо подхилкване премина през него.”