“В такива дни пространството звучи различно
и някой вън от теб стоварва в тебе гласовете
на вечното мълчание, на вечното привличане
и своя собствен глас, от теб останал неусетен.
Кръвта навярно още оросява мозъка -
тъй както неведнъж си наблюдавал.
Затворил си очи, затворен е прозореца
и в музиката късат се пространствата.
В такива дни - след упокоя и упойката -
усещаш как челото охладнява,
от болестта как се превръщаш в болка
и от човек
как ставаш

дявол.”