Превъртане на световете Quotes

“Върху масата се търкаляха струпани
моите тлъсти учебници.
Трябваше да се учи за утре,
а аз исках да уча тебе.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“самотата е твърде естествена,
за да бъде понасяна леко”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам при мене”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“В такива дни пространството звучи различно
и някой вън от теб стоварва в тебе гласовете
на вечното мълчание, на вечното привличане
и своя собствен глас, от теб останал неусетен.
Кръвта навярно още оросява мозъка -
тъй както неведнъж си наблюдавал.
Затворил си очи, затворен е прозореца
и в музиката късат се пространствата.
В такива дни - след упокоя и упойката -
усещаш как челото охладнява,
от болестта как се превръщаш в болка
и от човек
как ставаш

дявол.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Исках да станем по-близки,
толкова, колкото няма начин.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Мечтаем как
ще бъдем сътворени,
мечтаем как
ще бъдем сътворявани,
задминали обръгналите гени
на всекидневното обезверяване.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Безмилостните седем месеца, които ни разделят,
безкрайни седем месеца на изобилие безмилостно,
изпречили се между Рибите и Девата неумолимо,
стовариха се грохотно отгоре ни към края на април

[...]
И ние двама между тях,
живеещи донякъде
и питам се защо [...]
пред неизбежното се бавехме,
при все че име нямаше,
кажи ми, питам се защо стоим все още тук,
макар ръце към неизбежното протегнали.
Тъй дълго гледахме,
ала не виждахме съдбата си.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Къде се стича и пропада паметта ни денем,
отнесена
от светлата амнезия
на битието?
Нощта
припомня и развеселява,
нощта
е друго време
на други сили и на друга памет.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“СРЕЩА С БАЩА МИ В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА

Хайде, тичай, иди да се видиш с баща си,
усмихни се, дори - прегърни го.
Ако можеш - ревни. За нещастие
още май не си циврил пред никого.
Хайде, тичай - не помниш ли книгите,
портокалите, плочите, джинсите
и детинското глупаво мигане,
като някой те пита чий син си ти.
Гледай умно. Пак ще чуят случайно съседите
за поредната твоя история.
Изтървано дете на разведени.
После майка ти пак ще говори,
ще се чупи гласът й във празното,
ще стоиш до бюфета изправен и само
между другото с Оня ще споменавате
тия ваши бащи, дето вечно ги няма.
(И приятелите ти - и те са все калпави.
Скрил за малко юмруци в джобовете,
ще се зъбиш към жълтите зъби на лампите,
свой сред чуждите, чужд между своите.)
Хайде, тичай. Най-после ще можете
да премерите крачка със стария,
ще вечеряте, бавно ще режеш със ножа
всяка дума на две, ще повтаряш,
че животът е сложен, но с мама
се оправяте някак... И сетне с десерта
ще заръчате някоя песен за двамата,
ще платите и той ще замине във десет.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“И стоим - нажежени, нескопосни,
онемели
един от друг.
(Ето че ние - с опасните скорости -
стигнахме тук.)

(...)

Ще сме заедно - докато си омръзнем.
И по-малко дори.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“май че пушех и мислех за музика и тъй нататък
и отпуснато слушах и зяпах краката ти,
кафеника, часовника и димящите чаши (...)”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“тръбим тържествено за всяка нова смърт,
която сме успели да постигнем,
и триумфално съобщаваме
Последните Известия
за Края на Света”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете