“Да си шофьор на камион винаги ми е изглеждало чудесно, защото си го представям като една от най-простите форми на свобода - пътуваш си насам-натам в един камион, който същевременно е и дом, с дюшек за пренощуване на някой горист път, лампа за четене и консерви с храна и бира, транзистор, за да си слушаш джаз при пълна тишина, и освен това чувството за сигурност, че никой нищо не знае за тебе, че никой не се интересува по кой път си тръгнал, а има толкова възможности, и градчета, и приключения по пътя, дори нападения и злополуки, от които винаги се измъкваш по най-добрия начин, както подобава на Уолтър Мити.”