“Вдигнах глава. Ама че срам! Май не беше дом на кой да е! Дом без врати и вътрешни стени, с цветни прозорци, които не се отварят, колони, които не служат за нищо и сводести тавани. Защо са заоблени таваните? И защо са толкова високи? И без полилеи? И защо посред бял ден бяха запалили свещи около свещника? Огледах се бързо и видях, че има място за всеки един от нас. Но къде ли щеше да седне Господ?”