Объркани акорди

Обичам думте, но пък затова ти говориш с пръсти и клавиши и черно-бели, като тях така минорни и мажорни дните ми се нижат. Преследват ме объркани акорди и все по-силно струните ми удряш. Без звук съм аз, ала през буквените порти можеш думите ми лесно да нанизваш. Казват някои, че любовта е цветна. Моята от скоро е във черно-бяло, на аромат е твърде непрогледна, а в очите петолиние е спряло.