Клада

Домът ми е изгаснало огнище след жертвоприношение на любовта, в отломките под пепелта му вижте - ехти на вещицата сам плача. А хорските очи, със свойта злоба, разнасят на сълзите пепелта и с прашните си стъпки, както могат оставят рани по листа. Душите мрачни, влажни, сиви - тъмници на човешка добрина, сковават дланите им във пестници, жадни да ударят на мига. Нима човек такъв се ражда - изгаснал