Роба от стара любов

Снощи ме пресрещна тъмен бездомник, скрил се в най-тихите улички в София. Макар да бе жив, но с вид на покойник, проклинаше всички и най-вече ония, дето ограбен го беше оставил, наметнат със роба от стара любов и вез вяра се беше заканил да живее със него - Животът - суров. Пуснах петаче във скъсания му джоб и се помолих да не носи такава дреха, а от нова най-чиста любов, че от старата вече нищо