Всичко има общо
от Дино Будзати
Прибрах се късно, в коридора смачках една хлебарка, която притича между краката ми (остана черно на плочката), после влязох в стаята. Тя спеше. Легнах до нея, угасих лампата, от отворения прозорец се виждаха част от калкан и малко небе. Беше задушно, не успявах да заспя, стари истории започнаха да оживяват в мен, както и съмнения, някаква обща неувереност в утрешния ден. Тя проплака.
- Какво има? – попитах.
Тя отвори огромно невиждащо око и прошепна:
- Страх ме е.
- От какво те е страх? – попитах.
- Страх ме е да умра.
- Страх те е да умреш? Откъде накъде?
Каза:
- Сънувах... – и се примъкна по-наблизо.
- Какво си сънувала?
- Сънувах, че съм в полето, седнала съм на брега на една река и в далечината чувам викове... и трябва да умра.
- На брега на някаква река?
- Да – отвърна, – чуваха се жабите... жабите квакаха.
- По кое време беше това?
- Беше вечер и чух викове.
- Спи си, сега е почти два.
- Два? – но не ме разбра, сънят отново я беше отнесъл.
Угасих лампата и чух, че някой се щура долу из двора. После се надигна гласът на куче, писклив и протяжен като стон. Извиси се нагоре, мина пред прозореца и се изгуби в горещата нощ. После някой вдигна щорите (или ги пусна?). Далеч, много далеч, но може би не чак толкова, заплака бебе. После отново воят на кучето, по-дълъг отпреди. Не успявах да се унеса. Мъжки гласове се донесоха от друг прозорец. Съвсем приглушено, като бълнуване в просъница. Чик, чик, чиурит, долових от балкона под нас, и пърхане на крила. "Флорио!" – се чу внезапен зов, сякаш две-три къщи по-нататък. "Флорио!" – звучеше като жена, обзета от паника жена, която си е загубила детето. Защо канарчето долу се беше събудило? Какво ставаше? С жалостиво скърцане, сякаш бутната полекичка от някого, който искаше да се промъкне незабелязан, някъде из кооперацията се открехна врата. Колко будни хора по това време.
- Страх ме е, страх ме е – изхленчи тя и ме потърси пипнешком.
- Но, Мария – попитах, – какво ти е?
Отвърна с тъничко гласче:
- Страх ме е да умра.
- Пак ли сънува нещо?
Кимна.
- Пак ли тези викове?
Отново кимна.
- И трябваше да умреш, така ли?
Да, да, кимаше тя и се опитваше да ме фокусира изпод натежалите си от съня клепачи. Тук има нещо, помислих си: тя сънува, кучето вие, канарчето се буди, хората се вдигнат от леглата и говорят, тя сънува смъртта – сякаш всички са усетили едно и също нещо, едно и също присъствие.
О, сънят все не идваше, а звездите бледнееха. Ясно чух от двора драсването на клечка кибрит. Че защо му е на човек да пуши в три през нощта? Тогава, прежаднял, станах и излязох от стаята да си сипя вода. Като светнах мизерната крушка в коридора, погледът ми попадна на черното петно върху плочката и спрях втрещен. Взрях се – черното петно шаваше. По-скоро част от него (тя сънува, че умира, кучето вие, канарчето се буди, хора стават от постелите си, майка вика сина си, скърцат врати, някой излиза да пуши и може би плаче дете). Видях как крачето на стъпканата черна буболечка на пода мърда. Едно само, средното отдясно. Всичко останало бе неподвижно, мастилено петно, отронено от смъртта. Да не би още да се надяваше?
Цели два чàса и половина в нощта – потръпнах – гнусната твар, залепнала за плочката със сока на собствените си вътрешности, два часа и половина бе умирала и още не беше свършила. По някакво чудо продължаваше и телеграфираше с последното си краче своето съобщение. Но кой би го уловил в три през нощта в непрогледния коридор на анонимния пансион? Два часа и половина, си помислих, непрестанно нагоре-надолу, последна доза живот, вкарвана на тласъци в оцелялото краче като призив за справедливост.
Плачът на едно-единствено дете – бях прочел веднъж – е достатъчен да отрови целия свят. В сърцето си всемогъщият Господ би предпочел някои неща никога да не се случват, но не може да ги предотврати, защото Той така ги е подредил. Сянка лежеше върху ни. Смачках с пантоф насекомото и с едно движение го доразмазах по пода в дълга сива ивица. Тогава най-сетне кучето млъкна, тя кротна в съня си и даже леко се поусмихна, гласовете утихнаха, майката не се обади повече, не последва нов знак за неспокойствие от канарчето: нощта се върна в своя ход над отпадналата къща, смъртта се беше преместила другаде да набъбва тревожно.
