А междувременно някакви хора:

- вдигат падналите вещи на други хора и им ги подават;
- правят субтитри за филми и ги пускат за свободно ползване в нета;
- строят замъци от студен пясък на самия крайчец на брега;
- пришиват волани към роклички, които ще бъдат използвани веднъж, в училищен концерт, на снимките от който някой по-късно ще се смее;
- хапят края на молива, докато се чудят как се рисува слон или коя дума да използват в картичка;
- се движат в ритъм в съпровод на музика;
- пишат статия по астрономия в Уикипедия;
- галят котка с бос крак, докато четат опаковката на чая;
- казват, че всичко ще е наред;
- изправят падналата саксия на гроба на непознат;
- със стрък трева вадят пчелата от легена с вода;
- откъсват единствената ягода и дълго я носят на някого, докато дланта им не почервенее.

Веднъж, на езерото Гарда, една непозната възрастна жена ме прибра в дома си за една нощ, защото видя, че съм малка, завеяна и в леко затруднение. Представихме се с имената си чак на сутринта: казваше се Невия.

А веднъж, на остров Родос, се запознах с един мъж, който всяка сутрин бършеше обувките на един паметник, защото уважаваше човека, на когото паметникът беше посветен.