Уморените коне ги убиват, нали? , НАТФИЗ
ДКТ "Иван Радоев" - Плевен
7 април, 18:00 ч.
Не споделям всичките режисьорски виждания върху сюжета на „Уморенитеконе ги убиват, нали?“, но аз не мога да бъда безпристрастен, защото това еедин от любимите ми романи.
Прочетох го за първи път на 21, във влака София-Пловдив,току-що изключен от Духовната академия. Криех от майка. Изобщо: много напомняхгероите и бях влюбен в екзистенциализма.
Робърт за мен е потаен, уверен в себе си, макар и претръпнали дистанциран от всеобщите разбирания за добро и зло. Той не приема действиятаси за добри, но е сигурен, че са необходими.
Глория е по-лабилната. Тя е с богата душевна природа, новъпреки годините си е съсипана. Никога не съм я приемал за водещата;изкусителна е, въпреки омразата, която лее; в никакъв случай не е зла съчетано споведението й е сред основните причини да е толкова очарователна. Глория е единот най-пълнокръвните образи на фатална жена в световната литература. Но в тазипиеса поне аз я намирам за една много различна Глория.
Да, фактите са едни и същи. Красотата й. Очарованието й. Но „тяе водещата в танца“ и превръща кошмарния дансинг, на който се развивадействието на драмата в единствената реалност за Робърт. По-уверената е тя.
Беше ми интересно да гледам тази импровизация и макар вначалото стъписан и несъгласен се увлякох и харесах отново, по различен начинпо-различните герои.
Възхитен съм от уменията на тези деца, които изпълниха тозишедьовър.
По-висока литературна летва за сцена не знам дали има. Май –не.
Самото съчетание на радост и екзалтация, каквито са естествениза танцов маратон и мрачните трагедии съпътстващи този „купон“ (този краенемоционален контраст) е като плесник за читателя или зрителя. Плесник запробуждане, след сладостния припадък, в който живеем и не се замисляме.
Танцов маратон продуциран от мошеник, на който се състезаваткрасиви и очарователни емоционално, но морално паднали окаяници с истинскидрами.
Танцов маратон, който изпълва с омраза псевдоморалистите и сняколко небрежни разреза прави пълна дисекция на фалшивия им морал.
Това за автора на романа е животът на стремящите се къмзвездна слава млади актьори в Холивуд. Нищо не се е променило особено вдесетилетията, само дето „кандидатите за слава“ не са само в Холивуд, а и сриалититата този дансинг се разнесе навсякъде по света.
Но освен контраста между екзалтацията на танца и депресиращитеистини този сюжет е изключително труден за сцена, защото от самото начало докрая налага да се развива и хореографски и драматургично; като хореографията идраматургията трябва да са „една връз друга“; при това тук вече имаме двехореографии: хореографията на сцената в сюжета и хореографията на сцената предочите ни. Има и две публики: наблюдателите на танцовия маратон и зрителите напиесата. Всичко това се смесва и трябва да е много добре преценено и изиграно,че да се получи добре.
И втори път да изкажа възхищението си от героите. Добреиграха.
Има обаче неща, които не могат да се постигнат с добра, дорибожествена игра.
В „Уморените коне ги убиват, нали?“ има едно основно коварство.
Героите са на техните години, но героите са от предикажи-речи век. Тогава на тази възраст младежите са по-съзрели. Не по-зрели, апо-съзрели.
Не са били толкова умни, нито пък по-този начин физическиразвити като внуците си, но ако днес талантите на сцената приличат на деца(въпреки духовността си, въпреки интелигентността си), героите тогава са билипо-скоро млади хора: мъже и жени, със своите характери и индивидуалностотпечатани върху визията им.
С много умелост възпитаниците на НАТФИЗ трябваше да запълняттози недостиг и направиха повече от възможното.
Заслужава си да се гледа точно днес това.
Защото казва достатъчно за успеха и неуспеха.
Защото докато медиите, блоговете и социалните мрежи тръбят: „койтое кадърен, позитивен, смел се справя с живота - който не се справя е некадърен,мързелив и зъл“ в истинската житейска игра има и загуби.
Защото докато в медиите, блоговете и социалните мрежи сеизявяват псевдоморалистите, някои като Глория и Робърт танцуват на ръба.
Великолепна хореография, красива еротика; макар пестелив,доста тежък декор.
Пиеса, която се развива по сюжетната линия на литературнияпървоизточник, но има малки козметични изменения, достатъчно да внесат иакцентиран върху нови идеи.
Робърт и Глория в този си вариант са по-скоро нашисъвременници, млади хора, които и сега живеят около нас.
Автор: Хорас Маккой
Драматизация: Анна Петрова
Постановка и музикална среда: проф. Здравко Митков
Сценография: Лилия Бабунова
Хореография: доц. д-р Александър Манджуков
Сценичен бой: д-р Камен Иванов
Асистент-режисьори: ас. Людмила Стоин, доц. д-рМаргарита Божилова
Словесно действие: д-р Надежда Панайотова
Автор на плакат: Лилия Бабунова
Фотограф 1-ви състав: Венета Паунова
Участват: Елизабет Лука, Божидара Тепалкова, МатейИванов, Момчил Димитров, Момчил Христов, Мирослав Станчев, Виктор Стоянов, РаяКрумова, Симона Калоянова, Михаил Трендафилов, Мартин Йорданов, Елина Илиева,Кристин Цанова, Мартин Методиев, Мартин Великов, Елица Горанова, МаринаФърцова, Драгомир Койчев, Петър Иванов, Ивея Симеонова, Лаура Апостолова, КаменСтефанов, Виктор Тонев, Катрин Янева, Лидия Иванова, Иван Николов, ВикторияАнтонова, Деница Христова, Симеон Кирилов
Времетраене: 120 минути
