С думи и мечти

 Под прожектора ще е второто издание на "Кланица за чародеи", което съм морално задължен да посветя на издателя на първото.

Това е Иван Богданов. Създателят на "Буквите".2014 година е. Имаше работа в Плевен, придружавах го.Говорихме си за туй-онуй.За живот. За литература. За България. Тогава му разказах сюжетът, който смятам да разработя, стига да намеря необходимото душевно равновесие. Иде реч за Хапла.Тя се наричаше така, а истинското й има така и не научих.Руса красавица. Неотразима. И останала такава, въпреки...постоянното й пребиваване в психодиспансерите. Страдаше от някаква психопатия, която я правеше само по-чаровна. Твърдеше, че баща й е гангстер. Не, че си вярваше и сама, но в обкръжението й - всичко е истина. Това болно момиче направи за мен много повече, отколкото всичките специалисти. Успя да ме разплаче...Как ли? Може и да разкажа, ако някой го интересува, но сега исках да кажа, че след като се разплаках, започнах да идвам на себе си. Загубил съм й следите десетилетия преди написването на книгата. Няма шансове да е разбрала, че е и литературен герой. В реалността й няма психично болни. Има чародеи. Опитах се да пресъздам този свят. Нейната, а не нашата гледна точка.И докато разказвах на Иван Богданов сюжетът на това ърбън фентъзи, вдъхновено от реални мои спомени, той рече:-Напиши го! Ще го издам. Не: "ще го прочета и ще видим, а категорично: ще го издам."Така се работи леко. За жалост Иван Богданов рано напусна светът, в който беше толкова, толкова полезен. Реших, че е време, в негова чест, отново да издам: "Кланица за чародеи".Представете си, ако това, което виждат психично болните е истината, а не това, което виждаме ние. Не говоря за всички психично болни, а само за чародеите.Тези, които виждат реалността приказна. Вторник. 14 април. 19:30 часа.Плевен. Бар "Бордо"Заповядайте.