На сливата
На сливата
Не, че не го обичаше, обичаше го, но той висеше вън насливата.
Още се клатеше, но жив не беше. Усещаше се по отпуснатият муторс.
„Пак е бил пиян.”
Все пак се опита да се обади на бърза помощ, но сигнал нямаше.Изглежда вятърът беше причинил повреди. Преди часове духаше много силно.Счупиха се прозорци наоколо. Колите пищяха. Токът спря. Уплаши се, а него гонямаше. Свикнала му беше и не се разсърди, но си помисли, че няма съпруг, щомняма кой да я утеши. Не й мина през главата, че с него може да се е случилонещо и толкова скоро наистина да остане без съпруг.
Той закъсняваше често. Купонясваше с артистичната бохема. Вначалото й беше интересно, но после й омръзна. Мислеха щуротии от типа наоткриване на изложба с масово повръщане под пълната луна или издигане надвадесетметров паметник на Великият Никой в центъра на града, направен отнамерените по тъмните улички екскременти. Боядисване на тополите край реката воранжево. Изложби в затворените тоалетни, за които още не се е намериларендатор и още цял куп симпатични идиотщини. Разбира се, не правиха нищо оттова. Само пиеха и разменяха измежду инфантилните се хрумвания, по някоя клюкаили важна за тях информация за изложба или премиера на книга.
Понякога прекаляваха. На два пъти й се налага да разписва ида плаща глоби, след задържането му за хулигански прояви. После се държеше катонай-кроткото момче в шести клас и само дето не вдигаше ръка за да я попита можели да иде до тоалетната. Но след седмица – две пак започваше глупостите си.Искаше й се да го напусне, но не се получаваше. Подмазваше й се като котарак,любеше я като сатир, а беше и симпатичен, печелеше добре в печатницата,откриеше ли изложба я обявяваше на всеослушание за своя муза и ушите й сезачервяваха, но й ставаше приятно. Кавалерстваше и ухажваше всяка, но рога не йслагаше. В това беше повече от сигурна. Демонстрираше сексуална разюзданост, ноне беше такъв. Беше от кучетата които само лаят. Стигаше му и тя, а и обичашеповече чашката и разговора с приятели пред любовната ласка.
Луната пак го озари. Утре ще разроши косата си и ще крещи ище я скубе. Дори без лук ще успее да се разплаче. Ще раздере лицето си. Няма дапосипе косата си с пепел, защото отдавна не се прави, но ще припада. Ще слагатпод ноздрите й амоняк и ще й инжектират транквилизатори. Ще й дават да пиехапчета и тя ще ги пие. Ще крещи, че свършва света и ще плаче в пазвите нанегови приятели и ще й се иска да изчука някого, но няма да го стори. Щеобикаля траурно, но ще намери телефонният номер който преди месец изтри. Ще сеобади и ще каже, че онези две нощи са били чудесни. Такива й бяха. Сега обачеще е свободна и няма да чувства угризения. Ще е различно. А и онзи мъж е многоразличен от този с който живя. Не толкова атрактивен, даже малко скучен, ноистински държи на нея, а без да се хвали е по-добър любовник. Замисли се задокументите. Всичко беше в ред. Нямаше кой да оспори наследството или да проявипретенции.
Усмихна се. Направи свои танцови движения и дрехите й паднахав краката. Влезе в банята. Унесе се в мечти за бъдещето. Сладостно се усмихвашеи се галеше. Щеше да продаде къщата, може би да заживее с любовника си, но неведнага. Първо щеше да си отдъхне и да си избере къде да се пресели. Този градй беше дотегнал. Вече нищо не я свързваше с него, а като си правеше сметка щешеда е достатъчно обезпечена за да изпълни много свои мечти. Щеше да й липсва дапозира гола, но колко му е да намери някое младо момче което обича да рисуваженското тяло. И не само да го рисува, а и да рисува по него.
След като излезе от банята си наля коняк. Запали свещ. Снаслада изпи две чашки от по петдесет грама. При втората леко я сви сърцето, носе овладя и бързо прогони от себе си тежкото чувство. Не вярваше, че той щестигне до там. Не изглеждаше, че ще го направи. Не приличаше на самоубиец, а начовек който обича да ангажира останалите с лошото си настроение. Мърмореше, чесвета е лош, живота безсмислен, изкуството импотентно, порива за свобода –изопачено понятие смляно в търбусите на тесногръдите философски работници.Мърмореше, че преди да си сторил нещо, то е изтълкувано като излишно, че вечедори в нея не открива щастие и не рисува точно нея, а утробата която раждаобречено. Сантименталните линии на космическата вагина. Разсмиваше я тозиизраз, а той ставаше още по-кисел. „Няма, що, много смешно!”. После и той сезасмиваше, но настроението му не траеше дълго. Излизаше и пак пиеше.
Вече не правеше скандали и това трябваше да е тревожниятсимптом, но тя се молеше да не прави, защото се беше уморила. И твърде бедоволна от факта, че да забележи в него нещо тревожно. Мърмореше ли,мърмореше…Мърмореше, че и това ще е подражание, но ще го стори намери лисмелост. Ще висне на сливата от вън. Личеше, че се превзема и тя не си ипомисли, че той може и да си повярва. А и да си го бе помислила с нищо неможеше да му помогне.
Прибра коняка от масата за да не го забрави. Утре щеше дагъмжи от хора. Легна и на петнадесетата минута заспа с мисълта по-скоро даизтегли парите. Събуди се на зазоряване. Не се виждаше още ясно, но онова коетовисеше на сливата не беше човек.
Втурна се навън за да види какво е, а на вратата едва не сепрепъна в тялото на съпруга си. Беше много пиян, но жив. Не го очакваше от себеси. Рида дълго и го целува. Прегръщаше го, давеше се от смях, вдигаше муклепачите, дърпаше носа му и се раздираше и щипеше за да се увери, че е истина…
И пак го прегръщаше. Страх я беше да спре да го докосва, зада не се събуди и види, че той виси на сливата.
-Кажи ми, че не сънувам - крещеше му, а той я гледаше учудени мучеше като животно. Едва когато застана под сливата и видя, повярва. Вятърътбеше откраднал от нечий простор хавлия и я беше окачил на клоните.
