Несъвършенството като пътуване

„Отвъд спирка „Съвършена“, Георги Б. Геров, редактор Николай Терзийски, художник Омана Кацарска, издателство „Жанет 45“, 2024 г. Снимка: Личен архив

Съвършенството е смърт. Несъвършенството е живот, защото ти позволява да се развиваш и да се стремиш напред. Тези философски размисли поставя в центъра на романа си „Отвъд спирка „Съвършена“ Георги Б. Геров. Книгата получи Втора награда на Годишните награди за литература и хуманитаристика на Портал Култура за 2025 г. Отличието беше дадено на автора за „разказваческото му умение да облече в думи вечните теми за самотата и любовта“. Предишната книга на Геров, сборникът с разкази „Игра без финал“ (изд. „Жанет 45“, 2022 г.) е отличен с Втора награда на конкурса „Йордан Радичков“. „Отвъд спирка Съвършена“ е първият роман на автора.

Книгата разказва за млад мъж на име Филип, който търси смисъла на съществуването си, докато се опитва да се адаптира към живота и да бъде като другите. Той се възхищава на хората, които могат да се радват на малките, всекидневни неща и не мислят по-задълбочено за целта на живеенето. Такава е приятелката му Ева, която се наслаждава на порцията си пържени картофки, докато главният герой Филип е потънал в собствените си мисли. Сам казва, че единственото, което го държи да не се изгуби в своя философски лабиринт, са момичетата, които се появяват в живота му като морски фарове. „Дълги години бях гледал на всяка жена в живота си като на морски фар, който, от една страна, е безценен за това да не се изгубя безнадеждно в бурята, но от друга, е място, на което не желаех да акостирам от страх да не се разбия в скалите и да не мога никога повече да отплавам към истински важната за мен дестинация“ (с. 273).

Жената е една премигваща светлина, която хем дава посока на героя, хем го отклонява от пътя му. За тази посока спомагат и биологичните му инстинкти, които го тласкат към интимност с жените („сексуалното желание на мъжа често е с по-голям интензитет от всяка друга разсъдливост“, с. 276/277). Ако не са тези чисто физически нужди на героя, сигурно и интимния любовен акт той би поставил под философска дисекция и би заключил, че е безсмислен.

Филип представлява разсеян скитник из живота. Ходи бавно през него, с ръце в джобовете и поглед към небето, или лежи в стаята си, загледан в тавана. В един момент той сам усеща, че повече мисли, отколкото живее. И точно тогава винаги се появява някое момиче, което да го приземи и да му създаде усещане, че е част от живеенето тук и сега.

Филип не иска нищо, няма цели и амбиции. Има единствена цел да разбере смисъла на живота чрез разсъждаване и мислене. Тази негова затвореност и безучастност към живота се оказва притегателна сила за много момичета в обкръжението му. Той им е интересен със своята различност, със своята задълбоченост и ум, опитват се да го разберат, да го адаптират към света и към себе си. Някои успяват да го пленят не само със сексуални преживявания, но и с дълбоки философски разговори, от които той има нужда и които постоянно води наум със себе си. Въпреки това нито една не успява да го завладее истински. Рано или късно се разделя с всяка, сякаш дори без особено съжаление. Жените му пречат да прекарва повече време със себе си и мислите си и го отклоняват от основната му абстрактна цел да намери дефиниция на смисъла на живота.

Интересно е, че въпреки всичко, което му се случва, без дори да иска – срещи, раздели, различни работни места, Филип остава все така пасивен в своя живот, все така умозрителен и размишляващ. Дори вече прехвърлил 30-те, той сам признава, че не знае какво иска от живота. Не иска семейство, защото то носи със себе си прекалено много битови проблеми, оприличава го като да си „собственик на квартален магазин“. В подобни разсъждения героят сякаш поставя себе си много над другите в прозренията си за света. В същото време страда от това, че не може да се радва на живота и истински да съществува в него, както всички хора.

Героят мисли и чака. Чака да му се случи нещо, което ще му донесе така търсената истина, оттам и утеха. Никога обаче той не е инициатор на събитията в живота си. Той е пасивен участник, който се включва в случващото се. 

Философските разсъждения в романа на Георги Б. Геров, които вървят паралелно със сюжета, много ми напомнят на писането на Блага Димитрова (романите „Пътуване към себе си“, „Отклонение“). В книгите си тя също говори за взаимоотношенията между мъжете и жените, но заедно с тях представя и екзистенциални размишления.

Поредицата от срещи с различни жени, психологическите портрети, разсъжденията за чувствата на героя пък ми напомнят за доктор Равик от романа „Триумфалната арка“ на Ерих Мария Ремарк. Там, разбира се, героят е много по-активен, повече действа и се бори за оцеляването си в реалния живот. Докато Филип се бори със собствените си мисли и мрака, който носи в себе си.

Трябва да отбележим, че езикът на романа е много естествен и увлекателен. Чрез своята лекота той поднася сериозните философски теми и неусетно потапя читателя в сюжета. При връчването на наградата на Портал Култура на 1 ноември 2025 г. Теодора Димова каза следното: „Това, разбира се, което най-много пленява един читател, е красивият, гъвкав, литературен и съвременен в същото време език, на който книгата е написана. Този език те кара да не можеш да спреш да я четеш, при това е без каквато и да е показност и маниерност, което в днешно време е наистина голяма рядкост“.

Заглавието на книгата може да разберете, след като прочетете романа. В писмо на приятелката Анна до Филип се прави хубаво философско обобщение: „Съвършенството е застинало положение. То не търпи развитие… Несъвършенството обаче съдържа в себе си възможност, че някой ден, по време на пътуването ти с другия, неравностите биха могли да се изгладят. Това придава смисъл на самото пътуване. Несъвършенството е пътешествие, то има накъде да се развива, има посока, а съвършенството може единствено да е последна спирка“ (с. 223).

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Рецензията е публикувана за първи път в „Портал Култура“, 08.01.2026 г.