Важното е той да свърши!

„Важното е той да свърши, за да ми се махне от главата!“. Това ми казва приятелка, чийто мъж я натиска да правят секс през ден. Ако му откаже, за него означава, че не го обича. И за да доказва любовта си към него, тя трябва да му пуска всеки път, когато на него му се прииска, а това се случва през ден или максимум на три дни. Тя не може, не смее да му откаже, въпреки че няма желание за такава честота на интимност. Ако откаже, той щял да се разсърди, щели да се скарат, ще вземе да я напусне, според думите ѝ.

Статията е публикувана за първи път в сп. „Жената днес“, бр. 12/2025 г.

След време чух същите оплаквания от друга приятелка, после от трета. Накрая попаднах в групи във Фейсбук с анонимни постове от жени, които споделят за сексуалния натиск от страна на мъжете си. Отдолу коментарите варираха между сто и сто и петдесет, в които жени потвърждаваха, че са в същата ситуация.

Ето как звучаха някои от коментарите в една от групите, в която жена обясняваше за сексуален натиск от страна на съпруга си. Казваше, че от 20 години са заедно, в момента са на 40 г. и двамата, имат две деца. Той иска да са интимни на всеки два дни и се сърди, ако тя откаже. Ето и коментарите:

„Много добре ви разбирам. Направо ти става неприятно като знаеш, че театърът пак започва, за да е мирно и тихо…“

„Чувството да трябва да избираш между това да правиш секс насила със собствения си мъж, без да изпитваш удоволствие, или да оставиш партньора си незадоволен (съответно кисел и сърдит) е отвратително и само жена, която го е преживяла ще ви разбере.“

„И мен това ме отблъсква, а съм на 30. Сякаш ми се иска да се дръпне да не иска да правим, за да може да събуди моето желание. Само като му видя погледа и знам какво иска, а аз просто нямам желание. Чувствам се разстроена, че не мога да му дам това, от което има нужда.“

„Това, което разказвате е психически и сексуален тормоз. Предполагам, че чрез сексуалния акт вашият мъж си набавя липсваща енергия, т. е. вие сте в качеството на биологична батерия. Изтощително е“.

„Радвайте се, че ви желае! Представяте ли си да беше обратната ситуация и да ходи при друга? Насилете се малко, за да запазите мъжа до себе си.“

„Научих се да се правя, че ми е приятно, за да няма скандали. Лягаме си, затварям очи и чакам да свърши по-бързо. Удоволствието за мен е нула. Приемам го като задължение, за да запазим семейството си.“

„Не стига, че иска да си лягам с него всяка вечер, а на всичкото отгоре трябва и да свърша“.

Това са малка част от коментарите под пост във Фейсбук, свързан с оплакване на жена за сексуален натиск от страна на съпруга ѝ.

Много жени не смеят да откажат интимност, за да не изгубят партньора си. Много дами преглъщат своите желания и нужди, за да задоволят неговите, за да „не се разсърди“, за да има „мир вкъщи“. Или както казва Ерика Джонг в книгата си „Страх от летене“:

„Колко по-лесно и безпроблемно е просто да му направиш свирка, отколкото да кажеш „Не“!“

(цитирам по памет). Колко обяснения и скандали ще бъдат спестени. Колко по-лесно е за жената да се погрижи за някой друг, отколкото за себе си. Колко по-лесно е за нея тя да бъде ощетената и потиснатата, за да има „мир и любов“ вкъщи! По-добре той да е доволен, за да не ми „мрънка“. По-добре да ми е спокойно, заради децата.

Мама каза да ми пуснеш!

В крайна сметка, това ли искат мъжете, секс с жена, която не иска секс с тях? Или поне, не в този момент, когато мъжете са го поискали. Жената не е кукла на конци, която служи за забавление. Не е гумена играчка от секс шоп. Тя не е и бутилка бира, която отваряш и ѝ се наслаждаваш. Тя не е компютърна игра, на която натискаш копчето и започва. Жената е човешко същество, което има свои желания и нужди. Но много мъже в патриархалното ни общество, израснали с любящи до умопомрачение майки, позволяващи много, задоволяващи капризните си малки момченца, (които според майките им са „малки момченца“ поне до 40), смятат, че трябва да получат всичко, което поискат. Ние не сме западна държава, ние сме с

ориенталски манталитет и неизкореним патриархат.

На момчетата всичко е позволено, не дай Боже някой да им забрани нещо и да ги разстрои, веднага ще дойде майката орлица или таткото мъжкар, за да покаже на сина си, че той е специален и за него не важат правилата, каквито са за всички. Още в детската градина и училище, момчетата се бият и са по-агресивни, но поведението им се оправдава с това, че „те са момчета“. По този начин от най-ранна възраст и двата пола разбират, че има неща, които са позволени и толерирани при момчетата, просто, защото те са си такива. Има и очаквания към поведението на момичетата. Те трябва да са добри, сговорчиви и

да не създават проблеми.

Така малките момчета израстват големи мъже, които започват да смятат, че момичетата са длъжни да им дават свободен достъп до телата си, в името на удоволствието на мъжленцата. Ако им бъде отказан, се сърдят и тропат с краче като петгодишно, на което не искат да му купят сладолед. Защото от малки мама им е казала, че те заслужават всичко. Ако жена откаже на мъж, достъп до собственото си тяло, много често мъжете стават агресивни – „ как така тя на мен ще ми отказва“. Още малко и ще вземат да отидат при мама, за да ѝ споделят как „тая к***а“ ме обиди, защото не иска да спи с мен“.

А момичетата от малки са научени, че е по-добре да отстъпят, да се съгласят, за да са добри, за да не създават проблеми. И така, като големи жени, съгласявайки се с всичко, те започват да вървят срещу себе си и бавно да се саморазрушават, задоволявайки желанията и нуждите на някой друг.

И то под паравана, че това е любов.

Това не са само общи разсъждения, свидетели сме на агресия над жени, и в ежедневния, обществен живот (наскоро мъж удари жена на кръстовище в центъра на София, защото колите им се сблъскали: „Скандал заради катастрофа: Мъж удари жена в центъра на София. Тя е в болница“ ­– потърсете в новините на бТВ). Побоят над жени е норма, особено в интимните отношения. И рядко някой се намесва. „Това са си техни работи, те да се оправят.“ Това казват приятели, съседи, полиция. А някои дори стигат до абсурдните изводи, че щом той я бие, значи тя си го е заслужила. Демек оправдано е насилието срещу по-слабия физически. Най-страшното е, че болните мозъци на някои мъже ги водят дори до убийство на жените им. Това показва, че мъжката психика трябва да се лекува, че има нещо дълбоко ненормално в недораслото им, та чак опасно поведение. Но дори да пребият приятелката си, майките на „богоизбраните“ синчета, отново ще ги защитят и оправдаят, и ще кажат, че той е „най-доброто дете“ и че сигурно тая „к***а“ го е предизвикала. Той никога не би ударил дори калинка на пътя.

Статистика на жертвите на домашно насилие Статията е публикувана за първи път в сп. „Жената днес“, бр. 12/2025 г.

И за да не звуча голословна, предлагам статистика на случаите на насилие на жени от интимните им партньори.

През септември 2025 г. в България са регистрирани 320 жени, които са били жертви на домашно насилие, според данни от Министерството на вътрешните работи (МВР). Това е част от общия брой от 357 заповеди за защита, издадени през месеца, от които 105 са постоянни и 252 – незабавни. Най-често срещаните престъпления в условията на домашно насилие са нанасянето на телесни повреди при побои, последвани от нарушаване на ограничителна заповед и закана.

Според мащабно проучване на Националния статистически институт, всяка пета жена в България е преживяла насилие от интимен партньор през живота си, а 12% от жените са били жертви на сексуален тормоз на работното място. Младите жени под 30 години са най-уязвими, като те представляват над една трета от всички пострадали.

В световен план, за 2023 г. средно по 140 жени и момичета на ден са убивани от интимния си партньор или член на семейството, според данни на две агенции на ООН, цитирани от Асошиейтед прес. През 2024 г. в света интимен партньор или член на семейството е бил отговорен за смъртта на близо 51 100 жени и момичета, което е увеличение спрямо предходната година. Почти 60% от всички жени, които са били умишлено убити през 2023 г., са били жертви на убийство от интимен партньор или член на семейството. През 2023 г. повече от 50 000 жени са били убити от партньора си или от член на семейството, според данни на ООН-Жени.

Тези данни от света и у нас са страшни и трябва да са повод да се направи психологически анализ на мъжете, извършители на насилие или убийство спрямо интимните си партньори – жени. Защо и как, когато обичаш някого можеш да го удариш или убиеш?

В Закона за домашното насилие в България се казва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие. Разбира се, на практика дори да има бой над жени, даже органите на реда не могат да помогнат и бездействат, а какво остава за „безобидни“ травми като психическо и емоционално насилие… А натиска за интимност спокойно може да се причисли в тези категории.

„Няма не искам, няма недей,щом те желая, ставам злодей!“

Но този натиск е обществено толериран и приет за норма. Мъжът едва ли не има абсолютни права върху жена си и тялото ѝ. Хората се забавляват на „хитови“ песни от поп-фолк жанра, като например песента „Няма не искам“ на Слави Трифонов и Куку Бенд, в която се подчертават правата и силата на мъжа над жената: „Ще си с мен, ако аз го реша / без не мога и без лъжа / твойто – не, за мене е да“; „Няма не искам, няма недей, / щом те желая, ставам злодей!“ „и да избягаш само посмей“. Една песен, в която е закодирана цялата ориенталска народопсихология в отношенията мъж-жена. И на тази песен припяват и танцуват и двата пола, без да си дават сметка колко е страшно посланието ѝ, и

колко много унизява жената,

поставяйки я в позиция на предмет, за когото друг решава какво да прави с него. Не само това, а дори звучи като легитимиране на изнасилването. За съжаление, има много песни с подобно съдържание, на които всички „се забавляваме“.

А статистиката от по-горе ни насочва към обяснението защо много жени се страхуват да отказват интимни ласки на партньорите си, дори когато не са им приятни, просто от страх. По-добре да му пусна, за да не се разсърди, за да не се ядоса, за да не ме удари, за да не ме… убие.

Снимка: PexelsК’во като си родила? Аз искам секс!

С много приятелки, млади майки, съм говорила, докато сме бутали заедно количките с бебетата си в парка, преди години. И много от тях са ми споделяли, че почти веднага след раждането на децата, мъжете им са искали отново интимност. А някои момичета имаха наистина тежки бременности, раждания с разкъсвания, шевове, загуба на кръв. Бяха оцелели и докато се възстановяваха, трябваше да се грижат за новородените си, да ги кърмят, да не спят нощем, да вършат домакинската работа вкъщи и да променят живота си тотално. А за голям процент от мъжете, всъщност нищо специално не се беше случило. Е, станали са бащи, родило им се е дете. Още един повод да се напият! Не само това, а без да се интересуват как е жена им, започват да я натискат да правят секс. Това е част от семейния живот, казват им. Нали се обичаме? Нали за това се оженихме, за да ни е хубаво, казват мъжете на съпругите си, които са със сенки под очите и не са се наспивали нормално от месеци. И сега, жената се чуди, бебето си ли да гледа, на капризите на по-голямото дете – мъжа си ли да угоди. И разбира се, последната мисъл, която ѝ хрумва, е да се погрижи за себе си. Тя е на последно място. Тя не е важна, нито за себе си, нито за мъжа си. Тя е важна дотолкова, доколкото може да готви на съпруга си, да му доставя физическо удоволствие, да гледа тяхното дете/деца, което някак по презумпция се приема, че то/те всъщност си е/са на майката и тя трябва да си го/ги гледа. А мъжът уж е „ловецът“, който работи навън и носи пари, но в много случаи това е по желание. Ако носи, носи, ако не, жената е пак тази, която търси начини за оцеляване, работи, гледа децата. Въобще, колкото и да се говори, че живеем в модерно време, че жените са еманципирани, че има равни права между половете, всъщност нищо от това не е вярно в действителност. Равнопоставеност няма. Жените са маргинална общност.

„Защо ти е да биеш жена, щом можеш да я накараш да се чувства виновна.“ –  Ерика Джонг

Мъжете са по-привилегировани от жените, на тях всичко им е позволено, простено и всичко се толерира. За мъжете се знае, че не готвят, не чистят вкъщи, не гледат деца. Защо? „Защото са си такива – мъже!“. Безумно оправдание с пола им и най-вече със силно вкоренената патриархална традиция, която превръща жената в роб на мъжа, на семейството и на обществото. Жената е тази, която трябва да носи на гърба си всичко. Тя трябва да е добра майка, съпруга, любовница, да готви, да чисти, но и да работи навън, защото „ти какво сега, домакиня ли ще ставаш?“, но ако работи прекалено много, отново следва критика: „Ти сега на работата ли се посвети? Семейство нямаш ли? Тези деца кой ще ги гледа?“.

Снимка: PexelsИ така жената се чувства винаги виновна.

Дори да успее да се справи с всичко, с цената на свръх усилия, безсънни нощи и дори понякога за сметка собственото си здраве, тя пак е виновна, защото, например, е много слаба или дебела от целия стрес, или непривлекателна и не се е погрижила за себе си. Не се е погрижила за себе си, за да я харесва мъжът ѝ! И отново ще цитирам Ерика Джонг:

„Защо ти е да биеш жена, щом можеш да я накараш да се чувства виновна. Ето първия принцип на войната между половете (…). Жените са собствените си най-големи врагове. И чувството на вина е най-главното оръжие на себебичуване.“

Странно, но мъжете изключително рядко изпитват чувство на вина. Най-често винаги те са прави и най-важният човек, за когото трябва да се погрижат са те самите. Ако друг е болен или се чувства зле – да се оправя, ако те се чувстват зле, целият свят трябва да се върти около техния комфорт. Както има една шега, че само мъжът, който има 37 градуса температура може да разбере какви са родилните болки, които изпитва жената. Защото за мъжа дори лекият здравословен дискомфорт се представя като най-голямото страдание. Не знам целият този егоизъм, целият нарцисизъм при не малък процент от мъжете днес на какво се дължи? Закодирано им е в ДНК-то ли? Мама ли така ги е научила? И защо жените пък са научени с всичко да се оправят сами, да се грижат за другите и на всичкото отгоре вечно да се чувстват виновни? Сигурно, защото и тях мама така ги е научила, че не може да разчитат на мъжете и ако искат да оцелеят, трябва да могат да се справят сами. Има тотален дисонанс във възприятието на света и начина на живот между двата пола. Не може единият да носи троен товар, докато другият е оправдаван за всичко, „защото е мъж“.

Снимка: btr.org„Искам секс през ден“.

И накрая на целия този абсурд от несправедливост и неравенство, и абсолютно нахално поведение от мъжете, те отиват при жените си им казват „искам секс през ден“. Сякаш искат да си поръчат топли банички от селската фурна. Преди да поискат достъп до тялото на жена си за удоволствие, можеха да я попитат поне как се чувства, дали тя има желание, дали пък не е натоварена с ежедневните задачи и той би могъл да ѝ помогне. Дали не би могъл да създаде романтична обстановка, така че и жена му да поиска интимност? Естествено, че не, защото когато мъжът има конкретна нужда, а тя най-често е на животинско ниво – или секс, или храна, няма никакво значение желанията и нуждите на човека до него, когото уж „обичат“. Ако им бъде отказан секс, за тях означава, че те са отхвърлени и „тя не ме обича“. Мама не иска да ми купи сладолед, значи не ме обича. Мъжкото мислене е спряло на 5-годишна възраст. Тропат с крак, крещят, сърдят се, хвърлят предмети, обиждат и удрят жените си. И вероятно само мама може да ги успокои, когато съпругата им не им пуска. Защото мама може да изтърпи всяко поведение на момченцето си.

Само да не стане като във филма „Луна“ на Бернардо Бертолучи от 1979 г., в който майката задоволява интимните желания на сина си, защото ѝ е жал да го гледа как страда сам в неустоимата си нужда… Защото нали важното е той да свърши! Пък вече коя жена ще му помогне в удоволствието е малка подробност…

Бащи и майки на момчета, моля ви, нека не стигаме до едипови извращения и да създадем по-осъзнати и зрели индивиди от мъжки пол. А вие жени, ние жени, нека не ни е страх да казваме „не“ и нека не бъдем виновни за това, че избираме да следваме собствените си нужди, желания и чувства. Трябва да знаем, че когато даваме съгласие за интимен акт, за който всъщност нямаме желание, ние даваме съгласие за собственото си изнасилване. Защото, когато казваш „да“, без да го искаш, означава че казваш „не“ на себе си, означава, че предаваш себе си. Момичета, не се предавайте!

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Статията е публикувана за първи път в сп. „Жената днес“, бр. 12/2025 г.