Интересува ли ви комуноидната психопатология?

За изучаващите комуноидната психопатология - нещо от оплювачите-доносници, които цапат коментарите в блога ми с ето такива излияния: Грънчаров си забравил лайфа пуснат и напуснал стаята. А на Емил му дошла идеята, че може да му било станало лошо и даже да е умрял. Аз му казах, че гадовете не умират толкова лесно. Добродушкото Емил пък тръгнал да му звъни да види как е, а Грънчаров се направил, че не го познава. След което се съгласи с мен, че Грънчаров е гад.Прекрасния тъпАз, Ангел Грънчаров, допълних следното:Прочее, сънен, наистина не познах Емил. На мен дневно ми звънят поне пет копейкаджии за да ме напсуват. Аз си помислих, че лицето, нарекло се "Емил", също е копейка и затова затворих телефона...Petar ви отговори: Недобронамерените хора ще търсят всякакъв повод да нападнат някого - този към когото е насочена тяхната ненавист. Всичко се извърта така, че да бъде насочено срещу обекта на техните чувства. Когато няма нищо, за което да се хванат, тяхното болно въображение ще изфабрикува някаква клевета.На което отвърнах:Страшно нещо е злобата. Тъпо и страшно, направо кошмарно. Комуноидите затова се разболяват: щото ги тресе неудържима и мощна злобна емоция. И те стават нейни роби. Пази ли се човек от подобни разрушителни за психиката емоции, които овладяват душата, имам предвид злобата и завистта най-вече, той ще запази психичното си здраве, но ако ги допусне, ще фалира неизбежно. Видяхте докъде стигна Калоян след като допусна манията му спрямо "простите" ("черноработниците"!) да овладее душата му...

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.