Религията би следвало да се учи под формата на философия на религията, изясняваща човешкия и възпитателен смисъл на религиозните истини!

Философският дискусионен клуб не спира да търси истината непрекъснато, ние нямаме почивни дни; ето какво си казахме на едно място във фейсбук: 

Petar Petrov: Отново по въпроса за Вероучението и добродетелите: 

Обясняват някои от радетелите за въвеждане на Религия в училище как в Царство България е имало Вероучение и как ние ще възстановим една хубава практика. Щели сме да възстановим едни ценности, добродетели и пр. – традиционни един вид и даже патриархални(в добрия смисъл на думата). Не знам доколко е възможно така да се вземат практики от преди повече от 80 години, от едно друго общество (Царство България) и така формално да се пренесат в наши дни и да се пришият в нереформираната ни, неадекватна и спрямо времето (настояще и бъдеще) и спрямо нуждите образователна система. И сякаш една от причините това да се прави е за да се прикрие провалът ни, както по отношение на образованието, така и по отношение на възпитанието. А причината за този провал не е в липсата на предмета „Религия и добродетели“ (работно заглавие) и проблемите няма да бъдат решени с въвеждането му. Решаването на проблемите ще бъде отложено далеч във времето и някои ще си спечелят още време, защото ще обясняват, че за да проработи тази „реформа“ и да даде резултат, ще е необходимо време, много време. И така ще минат още поне 10 години, след които ще разберем, че ще трябва да се правят пак реформи.  

Принципът е ясен – не може да се прилага лечение, преди да се сложи точна диагноза. 

Тук искам да изкажа мнение, че наличието на предмета „Вероучение“ в Царство България не е било панацея и българското общество тогава и членовете му не са били всички толкова високо морални и добродетелни. И това се обяснява много просто. Обърнете внимание, че след преврата на 9 септември 1944 г. и идването на власт на комунистите, започва избиването (даже масово) на неудобните за новата власт. Създаването на „Народния съд“ е само за да придаде една правна, законоподобна фасада на тези варварства. Та нали всички тези убийци, участващи в избиването на сънародниците си, до един са учили вероучение в училище. Оттук веднага се налага изводът, че ще бъде полезно да се въведе предмет в училище по антикомунизъм, антиболшевизъм, антипутинизъм и антирашизъм, понеже онези от преди 1944 г. учили вероучение са били заразени с тази червена чума, която ги е обезчовечила. Този предмет ще помогне много срещу обезчовечаването и за изграждането и запазването на базов морал и добродетели у хората. 

P.S. За чиста и Свята Република, а не мръсна и опозорена губерния! 

Ангел Грънчаров: Задължителен предмет "Религия и добродетели" всъщност дублира досега съществуващи учебни предмети, а именно "Философия" (включваща психология, логика, етика, философия на правото, чиста философия) и гражданско образование. Те обаче се учат с крайно малко учебно време, което не позволява на учениците да развият ценни качества като умение за самостоятелно и критично мислене, умение да се аргументираш, да обосноваваш твърденията си и пр. Религията по същество говори същото, което и философията, тя казва по свой начин същите ония истини, които казва и философията (и изкуството!), само дето изразителните им средства (езикът) са различни. 

На това основание би било добре да се въведе предмет "философия на религията" като съставка на обучението по философия, а също така и предмет "философия на изкуството" - и така обучението, концентрирано върху духовните неща или реалии, ще бъде по-пълно и по-ефективно. 

А теория на религията да се учи в училищата е крайно неподходящо, същност на религията е вярата, а вярата е извън сферата на разсъдъка (ума), а значи и извън всяка теория, извън каквото и да е теоретизиране. (Думата "теория", за изненада на всички, съдържа за корен гръцката дума "теос" ("тео"), която е именно Бог, сиреч, думата "теория" в първоначалния си смисъл е "виждане на Бога".) 

История на религиите също е неуместно да се учи, щото историческите сведения за религиите без задълбоченото им тълкуване и схващане в контекста на една задълбочена философия на религията само би обременило и без това прекалено обременената памет (и съзнание) на младите. 

Които, прочее, си спасяват душите по единствения възможен за тях начин, а именно: като не учат, като не четат, като бойкотират училището, като мълчаливо всеки ден протестират срещу тъй несъвременната, ретроградна, анахронична, неефективна, даже вредна бюрократична система на "образУвание". Която цели едно-единствено нещо: затъпяването на младежта, превръщането на младите в умствени инвалиди (да не кажа: дебили!), в тъпанари, в неспособни да мислят човекоподобни аморални (безчовечни!) същества, голяма част от които не могат да направят нищо друго освен да идат в най-близкия клуб по комунизъм, по путинщина, по копейковщина (намират го услужливо в тик-ток, да речем!), където умственият им дефицит става непоправим!

И последно: руско и кагебистко "православие" или "вероучение", чиято същина е пропагандно-идеологическо индоктриниране на съзнанието на младите със съвсем неуместни и даже вредни посткомунистически глупости е недопустимо да се въвежда в страна от Европейския съюз, каквато е България, а явно точно такава е целта на акцията на Светия синод и на цялата руска пета колона, като се почне от руски и неокомунистически папагали като Дачков, Дърева и Карбовски и се стигне до папагалстващи одиози като Киро Брейка, Радо Гела и Ивелин Михайлов!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.