Книгите са привилегия
Едно дете на изпит написало преди две седмици, че книгите са "за старите и за бедните", които не могат да си позволят подобаващи на ХХІ век технологии. Аз пък, 20 години по-нататък от житейския момент на това дете, мога да кажа със сигурност, че книгите са за умните и за хубавите и си живеят в животите им без конфликт с технологиите. Защото любознателността, освен че е знак за интелигентност и залог за разработването й, разкрасява. И обогатява по начини, които не позволяват спечеленото да се стопи за една нощ.
Книгите са най-странната и чудесна привилегия: те могат да са на всеки, стига този всеки да се сети да посегне и да си ги вземе. След една добра книга човек е по-голям, по-плътен, по-силен, по-способен на разумно действие: пò личност. Привилегия е да умееш да четеш, да имаш възможност да отделиш време за това, да не те е страх да останеш насаме с вътрешните си шумове, които могат да заглушат гласа на страницата, да можеш с един жест да събориш всяка измислена йерархия (защото Борхес, Дерида, Витгенщайн или който и да било автор, зад когото охотно се крият и тълпи сноби и повтарячи на фрази, са на абсолютно всеки, който пожелае да ги прочете и да влезе в разговор с тях, да ги хареса и одобри или не). Книгите са пространство, в което имаме равни права. Има житейски ситуации, в които не е лесно, вярно. Но никога не е невъзможно да вземеш книга и да си съставиш собствено мнение.
Книгите са дом и ориентир. В една лекция се обясняваше разликата между "problem" (проблем, задача) и "puzzle" (главоблъсканица, чуденка) - първото било нерешена ситуация за решаване, от която не било ясно как/дали ще излезеш, а второто - същото, но поне с гарантиран изход. "...Защото никой не стоварва пред вас пъзъл от 2000 парчета с уточнението, че в крайна сметка част от тях няма да паснат и всички заедно надали ще образуват обща картина..." Нима? А на мен ми се струва, че животът е точно такъв пъзъл без гаранция. И че (за набавяне на липсващите късчета) книгите са един от най-добрите шансове човек да се присегне през ограниченията на късия си живот, националната си култура, телесната си принадлежност (пол, раса, ръст, тегло...) и всичко останало, което уж му дава идентичност, а всъщност го държи вкаран в смазващи рамки. И освен че съхраняват паметта, наблюденията, откритията, емоциите, гениалността на хиляди личности, (с) които никога не бихме могли да бъдем, книгите ни свързват. Защото аз вече знам нещичко за хората, които на драго сърце живеят в компанията на Дон Кихот и Уенди, и Молина, и Перейра, и Тристрам, и Тристан, и момченцето от "Животът пред теб", и онзи смешен отровител от "Дългът към удоволствието". И светът става по-уютен от това. Книгите са роднинска връзка със света и алтернативни животи, от които понякога имаме неистова нужда: сещам се за Варлам Шаламов, който в съветския концлагер вместо чесач на пети, държанка на някой от криминалните или чистач на клозети, се превръща в разказвач на истории, защото много е чел.
Човек се превръща от генетична и социална случайност в личност, когато започне да прави самостоятелни избори въз основата на някакви собствени разбирания за нещата. Книгите са един от най-ценните му ресурси за това, защото са безброй възможности за концентриран разговор по нещата, които са ти важни в живота, и нещата, които идея нямаш, че са ти важни, но са - толкова диалози с такова качество човек не може да има извън книгите, колкото и да е общителен. Книгите са личности, които не изключват други личности.
Таблетите миришат на пластмаса, а колкото и да са красиви и функционални киндълите, през тях минават твърде много текстове, за да имам лично чувство към тях, макар че, много ясно, когато нямам друга възможност, чета и електронни текстове. Един французин нарече "неместа" хотелите, гаровите фоайета, супермаркетите и подобни пространства, през които (колкото красиви и функционални да са) се изреждат хиляди хора, без да им/си принадлежат. Една книга от хартия в подходяща корица, чиято първа страница надписвам с името си, датата и града на сдобиването ми с нея (моята библиотека е пътна карта на живота ми) и в която всички вълнуващи пасажи и думи съм подчертала с молив, е моят идеален вариант.
Освен това...
Поетесата Соня Несторова откликна така: "За кого са книгите? За хората, които си задават въпроси, различни от въпроса "К'во прайш?" Скъпата ми Ина Бъчварова, художничка, ми каза на ухо: "Книгите не са за хората. Те са за човек в единствено число. Извън тълпата." От писателя Георги Господинов прихванах смислената статия за "релето на културата" на Райко Байчев.
Книгите са най-странната и чудесна привилегия: те могат да са на всеки, стига този всеки да се сети да посегне и да си ги вземе. След една добра книга човек е по-голям, по-плътен, по-силен, по-способен на разумно действие: пò личност. Привилегия е да умееш да четеш, да имаш възможност да отделиш време за това, да не те е страх да останеш насаме с вътрешните си шумове, които могат да заглушат гласа на страницата, да можеш с един жест да събориш всяка измислена йерархия (защото Борхес, Дерида, Витгенщайн или който и да било автор, зад когото охотно се крият и тълпи сноби и повтарячи на фрази, са на абсолютно всеки, който пожелае да ги прочете и да влезе в разговор с тях, да ги хареса и одобри или не). Книгите са пространство, в което имаме равни права. Има житейски ситуации, в които не е лесно, вярно. Но никога не е невъзможно да вземеш книга и да си съставиш собствено мнение.
Книгите са дом и ориентир. В една лекция се обясняваше разликата между "problem" (проблем, задача) и "puzzle" (главоблъсканица, чуденка) - първото било нерешена ситуация за решаване, от която не било ясно как/дали ще излезеш, а второто - същото, но поне с гарантиран изход. "...Защото никой не стоварва пред вас пъзъл от 2000 парчета с уточнението, че в крайна сметка част от тях няма да паснат и всички заедно надали ще образуват обща картина..." Нима? А на мен ми се струва, че животът е точно такъв пъзъл без гаранция. И че (за набавяне на липсващите късчета) книгите са един от най-добрите шансове човек да се присегне през ограниченията на късия си живот, националната си култура, телесната си принадлежност (пол, раса, ръст, тегло...) и всичко останало, което уж му дава идентичност, а всъщност го държи вкаран в смазващи рамки. И освен че съхраняват паметта, наблюденията, откритията, емоциите, гениалността на хиляди личности, (с) които никога не бихме могли да бъдем, книгите ни свързват. Защото аз вече знам нещичко за хората, които на драго сърце живеят в компанията на Дон Кихот и Уенди, и Молина, и Перейра, и Тристрам, и Тристан, и момченцето от "Животът пред теб", и онзи смешен отровител от "Дългът към удоволствието". И светът става по-уютен от това. Книгите са роднинска връзка със света и алтернативни животи, от които понякога имаме неистова нужда: сещам се за Варлам Шаламов, който в съветския концлагер вместо чесач на пети, държанка на някой от криминалните или чистач на клозети, се превръща в разказвач на истории, защото много е чел.
Човек се превръща от генетична и социална случайност в личност, когато започне да прави самостоятелни избори въз основата на някакви собствени разбирания за нещата. Книгите са един от най-ценните му ресурси за това, защото са безброй възможности за концентриран разговор по нещата, които са ти важни в живота, и нещата, които идея нямаш, че са ти важни, но са - толкова диалози с такова качество човек не може да има извън книгите, колкото и да е общителен. Книгите са личности, които не изключват други личности.
Таблетите миришат на пластмаса, а колкото и да са красиви и функционални киндълите, през тях минават твърде много текстове, за да имам лично чувство към тях, макар че, много ясно, когато нямам друга възможност, чета и електронни текстове. Един французин нарече "неместа" хотелите, гаровите фоайета, супермаркетите и подобни пространства, през които (колкото красиви и функционални да са) се изреждат хиляди хора, без да им/си принадлежат. Една книга от хартия в подходяща корица, чиято първа страница надписвам с името си, датата и града на сдобиването ми с нея (моята библиотека е пътна карта на живота ми) и в която всички вълнуващи пасажи и думи съм подчертала с молив, е моят идеален вариант.
Освен това...
Понеже днес е Сант Жорди (книги и рози! :) и Световен ден на книгите, за книгите с признателност пишем по мъничко всички приятели: Мария Донева, Зорница Христова, Жюстин Томс, Светлето Стоянова, Милена Ташева, Петър Денчев, Бени, Стефан Русинов (чакам и още, все едно кога, ще попълня). Важи за познати и непознати: напишете за кого са книгите, поканете приятелите си и те да кажат, дайте ми линк, за да ви добавя :).
Поетесата Соня Несторова откликна така: "За кого са книгите? За хората, които си задават въпроси, различни от въпроса "К'во прайш?" Скъпата ми Ина Бъчварова, художничка, ми каза на ухо: "Книгите не са за хората. Те са за човек в единствено число. Извън тълпата." От писателя Георги Господинов прихванах смислената статия за "релето на културата" на Райко Байчев.
Михаил (вж. коментарите) се обади да ни насочи към блога "Омагьосаното време" и фоторепортажа от "Разменям мое за твое", оживено буккросинг събитие в София на 23 април - докато се опитвах да свържа този текст с една от снимките, видях на нея една страхотна книга, която преди много години безследно изчезна от библиотеката ми и страшно искам пак да имам - "Игры, в которые играют люди. Игры, которые играют в люди"! Ако притежавате екстра бройка, моля, запазете ми я, защото книгите са една от игрите, които най обичам да ме играят!
date
newest »
newest »
И така, и иначе е вярно - това е хубавото покрай книгите и разбраните хора :)Хубави снимки :) Много късно научих за събитието, ще се радвам друг път някой да се отбие да остави бележка :) И ще се радвам да има и друго "Мое за твое" скоро, без повод, защото имам какво да разменям :)
http://omagiosanovreme.blogspot.com/2...