Симеон

Сутринта преваля. Мъничко, колкото да разкаля пътечките, да наводни лехите и да измие листата на зелената салата, които тъкмо се бяха подали над пръстта.Охлювът Симеон бързаше. Прехапал език, той ругаеше тежката си къща и напредваше малко по малко към заветната цел - циментовата пътечка, която делеше градинчЕто на две части. Симеон бързаше да стигне твърда земя, защото къщата му го влачеше и натискаше в калта, заплашвайки да го удави.Огромна сянка падна върху него. Преди да успее да се свие дори, чу глас:- Мамо, виж, охлюв!- Горкият! Я го премести в тревата, за да не го настъпи някой.Кратък полет и Симеон се озова там, откъдето беше тръгнал - калната земя и високите, задушаващи треви.- Ама и късмет - помисли си той, докато безнадеждно потъваше в дълбока два пръста локва. - Баш днес ли да срещна природозащитници?