Корнелия
Лятното слънце сеспусна над панелените блокове и обагри комините на ТЕЦ-а с прекрасни розовикраски. Корнелия Спасимирова изчака търпеливо мракът да пропълзи междулюлинските панелки и взе голямата раница, която бе приготвила до входнатаврата. Отключи внимателно и се ослуша. Съседите й отдавна бяха насядали предтелевизорите, стиснали чашите с ракия. Нямаше никакво движение, така че тяспокойно се спусна десет етажа по-надолу, в тъмното влажно мазе на блока.
Отключи кафявапаянтова врата от талашит. Зад нея се разкри метална врата с няколко ключалки,които тежко изщракаха.
Помещението, в коетопопадна тя, беше малко, но светло – измазано и боядисано с антибактериаленлатекс. На прозореца имаше нова дограма, а стъклото беше затъмнено нарочно –през него можеше да се вижда само отвътре навън.
Преди няколко годиниКорнелия официално беше купила въпросното мазе от комшийката си, изтрещялатабаба Радка, и му бе направила сама основен ремонт. Беше платила скъпо ипрескъпо въпросните няколко квадратни метра, но така се беше сдобила спрекрасно югоизточно изложение, което й осигуряваше слънце през по-голяматачаст от деня.
Свали раницата наземята и я отвори. Започна да изважда от там продукти – пастьоризирано прясномляко в кутии, което нямаше нужда от хладилник, за да се съхранява за по-дълъгпериод от време, консервни кутии с кондензирано мляко, боб и нахут.
В помещението имаше тяснолегло и огромен шкаф, който заемаше цялата стена между вратата и малкотопрозорче с дограма. Корнелия започна да подрежда провизиите при вече нареденитекутии и буркани в лявата част на шкафа. Там кротко проблясваха под светлинатана лампата тенекиени кутии халва, сирене, маслини, боб, леща, нахут и готовимесни ястия. На по-горните рафтове бяха наредени пакети бисквити и сухари, сухиплодове и ядки.
На пода, подпоследния рафт с консерви имаше огромни бутилки с минерална вода.
В шкафа на отделномясто бяха подредени фенери, пакети с батерии, няколко челника. Имашеобикновено радио, чиято антена беше закачена заедно с портативен слънчев панелна терасата на апартамента й. Самата тя беше пускала кабелите до долу една нощ,като специално си направи труда да проучи кабелните трасета на доставчиците наинтернет. Отделно в шкафа имаше няколко сгъваеми слънчеви панела, портативниенергийни банки и презареждаеми обикновени батерии със зарядно.
Корнелия приключи сподреждането на продуктите и се изпъна на малкото легло. Угаси лампата и сипусна новини на телефона.
От както бешезапочнала специалната военна операция в Украйна, Корнелия Спасимирова знаешенакъде отиват нещата.
За шест месеца тя сепревърна в специалист по живот извън мрежата*. В социалните мрежи беше член нагрупи, които от години бяха минали към офлайн начин на живот и си взимаше иприспособяваше всякакви идеи, за да се подготви за бъдещето.
Защото КорнелияСпасимирова изобщо не държеше да идват да я освобождават руснаците.
Събу си обувките изапочна да чете статии на военна тема. Особено много й допадна анализ наВалерий Залужни*, в който той казваше, че войната вече не е това, което е биласамо преди няколко години.
„Разузнавателни,ударни дронове, дронове, които обслужват артилерийския огън, съчетани съссистема за ситуационна осведоменост, направиха бойното поле напълно прозрачно.Всичко това предостави неограничени възможности за високоточни удари натактическо ниво. Вечене е изненадващо, когато дронът издирва не групова цел или брониран обект, адори отделен войник. “
Корнелия угасителефона и се загледа в мрака. В ума си прехвърляше следващите стъпки, които йбяха необходими, за да бъде подготвена за това, което идва.
Беше подготвилаизграждането на сонда в малкия запуснат двор във високопланинското закътаносело, който си беше купила. Трябваше да провери тези дни автомобила, който бешепредвидила за бягство, паркиран в локалното шосе на околовръстното, на километърот блока й. Акумулаторът му беше за смяна. Иначе бе подготвен с всесезоннигуми, в багажника имаше вериги, винаги го държеше с пълна газова бутилка.Паркирала го беше далеч от индустриални складове, които биха могли дапредставляват интерес и военна цел.
Кога беше задрямала,не беше ясно. Стресна я жужащ звук току пред прозореца на мазето.
Отвори очи и севтренчи директно в окото на летящия над земята дрон.
Хлъцна стреснато итова беше последното й съзнателно действие. Сърцето на Корнелия Спасимирова неиздържа на залялия го ужас и просто спря да работи.
***
- Келешс келеш ньеден, нали ти казах да не играеш по тъмно с тоя дрон! Ще се закачинякъде и после върви го търси! – мърмореше майката на малкия Сашко, три етажанад убежището.
Провинилият семалчуган разтриваше гневно зачервеното от плесница лице и се заканваше люто народителката си със свирепото и неуточнено „Ще види тя!“…
КРАЙ
*offgridliving
*източник: Offnews,25.04.2025 г.
