Истанбул червен

Истанбул червен by Ferzan Özpetek

My rating: 3 of 5 stars


Тази книга ме върна в годината, когато всички бяхме чапулджии. И чак на моста Нелсън Мандела в Йоханесбург протестирахме със знамена и транспаранти в солидарност с чапулджиите (презрителен етикет, лепнат от режима) от площад Таксим, опитващи се да си запазят градинката в центъра на Истанбул. И старото кино. За което даже и не бяхме чували. Ако го нямаше този актуален епизод, който да балансира носталгията и възпетия вече от други автори истанбулски хюзюн (тъжна меланхолия е една от кратките дефиниции), можеше и да не стигна до последната 140-та страница. Защо във всяко четиво с "Истанбул" в заглавието трябва непременно да се говори за хареми и хамами? И личната драма да се катализира с автомобилни катастрофи. Добре, де, мотоциклетни. Клише тревога! А сред героите, всичките със свои си лични причини за тъжна меланхолия, неясно защо най-силно ми се запечата в съзнанието драмата на осъдения за злоупотреби бизнесмен, че (в затвора) е много трудно да се сприятелиш с осъден на смърт.



View all my reviews