Улови сърцето на Сицилия

Улови сърцето на Сицилия by John Keahey

My rating: 3 of 5 stars


Чичко американец от Юта, пенсионер журналист, влюбен в Италия, обикаля три пролетни месеца из Сицилия, нощува по няколко дни в избрани селца, беседва с хората, които среща в кафенетата и къщите за гости (доколкото езиковата бариера позволява), проявява любопитство към каквото му покажат и където го заведат, диви се на природата, нравите, кухнята, отношението към живота, историята, политиката и … на стари години се учи да пише пътеписни книги. Задава си теми за различните села и области, които посещава – примерно древно наследство; византийски, нормански и арабски приноси; кулинария; католически Разпети петък и православен Великден (с червени яйца!); писатели веристи; режисьори неореалисти; мафията и непосредствеността на общуване с чужденци; традиционно сърдечно гостоприемство; недолюбване на Гарибалди в традициите на недолюбване на всяко поредно нашествие; местният Робин Худ Салваторе Джулиано и първомайското клане от 1947; (позьорско) презрително мрънкане срещу (другите) туристи. Като не пропуска да ни уведоми за номера на шосето, по което е минал, точно между кой и кой километър го е валял дъжд и къде точно е намерил или се е затруднил да намери място за паркиране във всяко следващо селище, непроектирано през Античността и Средновековието като за туристи, пардон – пътеписатели, с коли под наем. Съвсем по американски, колкото и да се опитва да се въздържи (не се и опитва), не успява на всяко нещо, което среща, първо да не даде оценка като на бизнес начинание, а чак после да разсъди върху културната му същност. Спомням си как през 90-те, още студент, се запознах в София с един американски професор по драма, обядвахме в много добър италиански ресторант, един от малкото, ако не и – единственият през онези години, където той очевидно изпита огромна наслада от всяко следващо поднесено блюдо. Но единствения му коментар беше “Това заведение е пълно с клиенти. Значи е един успешен бизнес!“ Та и Джон Кейхи – така. За негова чест обаче книгата е идеалното четиво по време на обиколка на Сицилия с обществен транспорт. Тъкмо си се увлякъл в главата за село Сутера под високия каменен монолит Монте Сан Паолино и Гепарда на Джузепе Томази ди Лампедуза (и великият филм на Висконти по романа), поглеждаш през прозореца на влака и пред тебе се извисява … високият каменен монолит Монте Сан Паолино със село Сутера в полите му. Безценно! И накрая една бележка до българския редактор, който е решил да се намеси тук и там с компетентни пояснения: Cavalleria rusticana не е селската конница!



View all my reviews