Гробна тишина

Гробна тишина by Arnaldur Indriðason

My rating: 2 of 5 stars


Тоя исландски "криминален" роман е с толкова сбъркан жанр, че чак дразни. Човекът си е търсил форма да разкаже нещо за живота на големия хладен остров в Атлантическия океан през три епохи. Съвремието (2001), Втората световна война, когато там са били дислоцирани английски и американски части, чието присъствие по един или друг начин е отворило очите и повдигнало икономическия стандарт на изолирания народ, и началото на XX век, когато смятали, че газът е бъдещето, а не токът, а че краят на света така или иначе ще настъпи с Халеевата комета, така че газовият резервоар е едно добро място за оргия като за последно. И да се предаде послание срещу домашното насилие и през трите епохи. Особено уродливо при мъже с нисък социален статус и самотни жени без роднини и житейски план Бе. Но никаква логична причина няма да занимава популярния от другите му романи криминален инспектор Ерлендур с тоя изровен на необичайно място скелет на покойник отпреди 60 години. По тоя въпрос сме солидарни с помощник инспектора Сигурдур Оли, на когото му е досадно да рови за улики в нечии мазета. Още повече, че в последната глава авторът ще им доведе на крака жив свидетел, който да им разкаже всичко от игла до конец, обезсмисляйки цялото бавно разследване, археология и патоанатомия. Като преди това е досадил на читателя, запълвайки поне една трета от книгата с баласт - задължителната според модата на криминалета от 00-те години странична сюжетна линия за проблем в личния живот на инспектора с някой алкохолик, наркоман или пройдоха. Най-доброто е преводът и разяснителните бележки от преводача за исландски географски и културни референции, които иначе биха убягнали на чуждестранен читател.



View all my reviews