Повод за любов

Occasion for Loving by Nadine Gordimer

My rating: 4 of 5 stars


След като прочетох добре подредената междурасова романтична история на Лус Габас, където всеки си има назначена роля и място в една илюстрация на колониална Африка през 1960-те според разбиранията на писателката от половин век по-късно, реших да си сверя часовника и със съвременната спрямо епохата гледна точка. В центъра на вниманието на Надин Гордимър е любовната връзка между току що доведена от съпруга си в Йоханесбург бяла европейка и черен местен. За нея животът е единствено източник на развлечение, страст и приключение без никаква грижа за последици или отражение върху околните. Той, учител и художник, е „космополит“ в южноафриканския смисъл и същевременно - политически активен и лоялен към партията, обвързана с визията за мултирасиализъм - държавата като дом на хората от всички раси, а не само на черните африканци, каквато е визията и на конкурентната партия, и на установилите се на власт в няколко от току що деколонизираните африкански страни. А Южна Африка по време на действието и писането на романа, 30 години преди утвърждаването на мултирасиализма в нова конституция, е страната на регламентираното разделение на расите и узаконеното табу на социални и сексуални връзки между тях. Системата е абсурдна дотолкова, че за черен в компания на бели „е по-лесно да е пиян, отколкото - трезвен, да се изповядва, отколкото просто да побъбри, и да има любовна връзка, отколкото приятелство“. Ако си бунтар, безразсъден или просто имаш възможност как и къде да се криеш, можеш да правиш любов с човек от другата раса. Но не може да си ходил на училище с него, да си живял в неговия квартал или да си си прекарвал ваканцията на същия плаж. Пропастта на непознаване на културите, която трябва да се преодолее за взаимно разбиране е огромна. Същевременно белият мъж в триъгълника толкова внимава да не се възползва от привилегията на цвета на кожата си, че в крайна сметка прави точно това – възползва се, отказвайки да третира съперника си, както би третирал всеки друг. С юмрук в лицето примерно. Всичко което е истинско и има корени в истинския живот, гневи се в прав текст Гордимър, всякакви естествени чувства, които героите биха могли да имат един към друг, Боаз към Ан, Ан към Гидиън, Ан към Боаз, Гидиън към Боаз (куиз: познайте кой е черният?) нямат никакво значение пред сухия правен текст на узаконената расова теория. И раздава психологични оценки, като например, че в моралния здрач на властта, която ограничава черните да бъдат където искат, могат да се намерят такива бели, които да помагат не толкова от искрено желание да помогнат, а подавайки се на натиск върху точното слабо място в бронята на собствения си инстинкт за оцеляване. В тази зона се намират другите двама герои, завлечени в аферата им по стечение на обстоятелството, че са дали стая под (символичен) наем. Либерално настроените Том и Джесика от академичния свят, които живеят в собствения си етичен баланс, че не виждат цветно, когато общуват с хора, но също така не са в положение да променят света, дирижиран от хора, които виждат. Докато и те, и читателите, не осъзнаят, че Гордимър изследва не само и не толкова драмата на забранената любов, колкото отражението ѝ върху тях. Върху Джесика по-специално. До жестоката присъда в последната реплика.



View all my reviews