Да се изгубиш нарочно

Да се изгубиш нарочно by Крис Захариев

My rating: 4 of 5 stars


Една книга за последното лято на Крис, Стас и Ясен като тийнейджъри. Идеята е много добра сама по себе си. Да се обиколи България през втората половина на 2010-те със спирки в случайно избрани обезлюдени или обезлюдяващи се села и градчета (всъщност оказва се, че има и контрапримери на обезлюдяването!) и да се общува с хората там. Според конкретната ситуация се консумират бяло грозде или бяла диня (в книгата цветът не е уточнен, но на видео личи!), гребе се срещу течението на голяма река или по течението на по-малка, зъзне се край Ледено езеро, скача се в дълбоки вирове, лети се над широко поле със самолет (за домашно да се напишат по 10 пъти с тебешир думите хамбар и хангар!), плува се в морето, доят се крави, бере се тютюн, разиграват се етюди от "Тимур и неговата команда", тестват се уменията на бобари-бръснари, рита се мачле, спи се по палатки, крепости, фургони и зад волана, пеят се песни от съвременни български филми, пият се 60-градусови ракии и 100-годишни лимонади, сменят се накладки, пресичат се и бившият кльон, и сегашната граница, маже се лютеница, съучаства се в кражба на картофи от чужда нива. И навсякъде се търси контакт с хората. И се намира! Което е и истинският дух на нарочното изгубване. Признавам, че имах известни резерви към книгата като към някакъв комерсиален дериват на успешното споделяне на пътешествието във видео епизоди в социалните мрежи и фестивалната им компилация в пълнометражен филм. От друга страна проектът книга е получил подкрепа от издателство Колибри, движещо уважавания от мене фестивал CineLibri. А и печатно издание е добър траен носител за по автограф и от тримата. Което е само донякъде честно, защото макар и равноправни герои, автор на книгата е Крис, а Стас и Ясен допринасят само като фотографи. Изчетох я на един дъх и останах много приятно изненадан. Хем в основата си е дневник, писан в реално време, без да се знае какво ще стане в следващите глави, хем е едно много добре структурирано четиво, писано от дистанцията на едновременно ентусиазиран и критичен участник, режисьор на действието, и страничен наблюдател и анализатор на картината. Едни и същи случки, наблюдения и приключения, вече представяни и илюстрирани с кадри от всевъзможни образо- и звукозаписващи механизми, включително насочена към коремите на събеседниците дискретна камера и храбро воюващ с короните на дърветата дрон, тук са коментирани от малко по-различен ъгъл. Стихийното редактиране на епизоди, в които водеща е емоцията на току що преживяното, е отстъпило на добре обмислен разказ, като фокусът във всяка отделна ситуация е отместен към най-същественото в нея като органична част от голямото цяло. Отпаднали са незначителни подробности в полза на повече време (страници) за изява на събеседниците и осмисляне на новооткритото. Вярно, че в някакъв момент се появява и четвърти герой, Той, който не ми е съвсем ясен, но за обща радост в последната глава се връща и оригиналният Ясен и нещата и настроението си идват на мястото. Та си мисля, че за да се получи идеалното нарочно изгубване много помага да си все още тийнейджър. А за да се напише идеалната книга за изгубването още повече помага вече да не си. Браво!



View all my reviews