Умиращи за живот

Dying to Live by Michael Stanley

My rating: 3 of 5 stars


Прехвърлил съм се на брега на река Чобе, седя на верандата с гледка към хипопотамите на една къща за гости спомената в предишната история за инспектор Кубу. Идеалното място да подхвана следващата. И да я свърша няколко дни по-късно кафенето на габоронски мол, предполагаемо – шпиониран от мотаещи се по паркинга хора, които си нямат по-добро занимание. Годината е 2017. Раните от гражданската война в Зимбабве преди 40 години вече са зараснали, а и ужасното управление на застъпилия в края ѝ президент вече не е актуално. Актуална е контрабандата със стрит на прах рог от носорог. За далечния Изток. Но има ли това изобщо някакво отношение към мистериозния труп на бушмен, чиито външни белези подсказват преклонна възраст, а вътрешните органи са като на мъж в разцвета на силите си. Дали наистина не бил жив свидетел на историите, които е до смъртта си е споделял със съселяните си в изявително, а не в преизказно наклонение. Може ли да е бил участник в сафарита за лов на бушмени (от страната на гонените) още по времето, когато Германия е владяла Юго-Западна Африка (преди Първата световна война). И ако – да – може ли да се дължи на някакви билки. Или на заклинания? А могат ли билките и заклинанията да спасят дете, носител на HIV, ако противовирусните не му действат. Детето е осиновено от Кубу и Джой и той е на крачка от да си продаде душата и разума на бабините деветини. Ще я направи ли? И къде, по дяволите, е изчезнал антропологът от Минесота. А трупът от празния гроб, в който са останали само обувки? А китайчето покосено от церебрална малария край делтата на Окаванго? И може ли полицай бушмен да помогне на разследването в Калахари там, където шефът му мацвана (човек от племето цвана) го мързи?



View all my reviews