Фини прахови частици

Фини прахови частици by Ангел Игов

My rating: 3 of 5 stars


Подозирам, че някои от хейтърите на тази книга по форумите и платформите за свободно критикарство са се разпознали сред иронизираните типажи. А те, всичките типажи, са иронизирани. Включително - 35-годишният философ по образование намерил си тиха обществено незабележима работа като редактор на субтитри на документални филми в маргинална телевизия, който е избран за разказвач. Не е пощаден и читателят. С подтекст от рода на „Сами си проверете в wikipedia кой е Арво Перт, ако и вие като Йордан Дебелия, не сте го чували". По някои теми, които авторът си е фиксирал като особено важни – корумпирана власт, информационно затъмнение за Чернобил, мръсен софийски въздух, Народния съд (писал е вече цяла книга за него) – иронията се процежда през стиснати със жлъч зъби. Останалото в първата част (114 от 194 страници) е поредица кадри, статични или на кинолента, от живота в София от 80-те, 90-те и наши дни. От гледна точка на съвременник, расъл в артистично-интелигентско семейство и навлязъл в пубертета около промените. От модата на декоративните тухлички по стените на жилищните сгради в зенита на привилегиите на активните борци, през модата на дишащи подметки на маратонки в зенита на грънджа, въдещите се на разлята от скапани картонени чаши кола оси, та чак до „Некст стейшън: Ломско шосе“. Някои персонажи може да се самозаблуждават, че им е възложена отговорна романтична роля, преди да си дадат сметка, че са вкарани в книгата, само за илюстрация на определена индустрия като герой на нашето време. Колцентрове например. А, че Полиграфическият комбинат се ползва от такива беше нов за мене тривиален факт. Приемам го на доверие, предвид, че на някои други места е допуснал неточности – фигурата с шмайзер в градинката на бул. Черни връх, например, е червеноармеец, а не партизанин. Във втората част регистърът рязко се променя, задвижва се предизборна кампания и се провеждат избори, докато не се прозре тъжният извод, че единственият изход от порочното политическо статукво е една мюнхаузеновска история, въображаема като в детска фантазия за възмездие срещу хулигана на класа.



View all my reviews