87-годишната баба Марийка отново ще спи на улицата - изхвърлят я от приюта за бездомни "щот свършила програмата"!

Бездомната баба Марийка, на 87 години, на 26 юни ще напусне приюта за бездомници, където живя през зимата и пролетта - и ще бъде изхвърлена на улицата: понеже била приключила програмата за тази "социална грижа"; тя пак ще спи на тротоара - до есента, когато, да се надяваме, ще бъде включена в нова грижовна социална програма. Голяма работа, че между две грижовни програми на нашта тъй загрижена за слабите хора социална държава човекът може да умре, важното е, че чиновниците, дето така усърдно работят по въпросните грижовни социални програми си получават най-редовно заплатите - и си спят винаги в тъй уютните постели!
Е, разбира се, до есента баба Марийка трябва някак и да оцелее де, това си се подразбира, а оцеляването й ще е трудно, все пак на тия нейни години да се спи на улицата, макар и лятно време, е доста рисковано за живота. (А може би целта на това прекъсване на социалната грижовност на държавата ни е клиентите на въпросните грижи да измрат, та да понамалеят, а за останалите живи ний пак ще се грижим, ах, как хубаво ще се грижим поне за тях!) Интересно ми е да попитам и да разбера каква ще бъде реакцията на ония социални служители на така грижовните държавни грижи и също така и на кмета на Пловдив ако им предложим те самите да опитат да поспят на улицата - та да разберат как се чувства човекът, когото те ей-така, без капка съчувствие, изпращат на улицата, на нощния студ и на произвола на съдбата.
На мен ми се струва, че отново започва изпитанието и на нас, гражданите на Пловдив, които ще трябва да реагираме някак като знаем, че на една много възрастна жена й се налага отново да спи на улицата, не по свой избор, а по решение на нашата толкова социална държава, която, без да й мигне окото, й отне дома и за три години, със съдебно решение (!!!), я прати да спи на улицата. Това, че възрастната баба Марийка вече трета година оцелява някак, живеейки предимно на улицата, се дължи според мен единствено на Божията милост; чини ми се също, че Бог пази баба Марийка с цел да продължи колкото се може по-дълго изпитанието, в което сме поставени ние, гражданите на така културния град Пловдив.
Но на нас, за жалост, въпреки цялата ни култура, общо взето съвсем не ни пука от това, че на 87-годишна бабичка й се налага да спи на улицата, пред безчувствените ни погледи; да, това е едно изпитание на нас самите и на нашата човечност, просто Бог ни дава шанс да покажем, че сме човеци, ала ние не възползваме от него. А и всички ние по този начин имаме възможността да разберем в каква държава живеем - щом като такова безобразие се случва на една възрастна жена то явно никой от нас не е застрахован, при дадени обстоятелства, да му се стовари върху главата някое още по-голямо безобразие и безчинство, ала ний изобщо не съзнаваме това и по тази причина си съществуваме тъй безметежно.
С оглед на казаното днес ще ми се наложи да напиша едно отворено писмо до отговорните лица на власт, с което ще ги запитам как те възприемат това, че една 87-годишна бабичка, за която държавата все пак се погрижи през зимата и пролетта (и по тази причина това човешко същество изобщо оцеля и оживя!), сега бива изхвърлено на улицата да се оправя и спасява някак само, под нашите безчувствени общо взето погледи, имам предвид най-вече погледите на нашите отговорни властващи лица (но и погледите на гражданите имам предвид също така, няма начин да не спомена и това!).
Толкова по този въпрос. Желая ви приятен ден и най-вече приятни размисли над поставения казус!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.