Момчета от добри семейства

Fine Boys by Eghosa Imasuen

My rating: 4 of 5 stars


Помните ли еуфоричните юлски нощи, когато Пеневата чета биеше наред на световното 1994, а ние се събирахме на Аптека на масова какафония от клаксони с развети знамена в бяло, зелено и червено, а? (а после пиехме кафе на караваната зад Александър Невски)

В тази книга откриваме и обратната страна: „В първия мач Нигерия направи България на пух и прах с 3:0. Чудесен ден беше! Никой, даже от онези, които кокетно се преструваха, че не се вълнуват от футбол, не можеше да удържи на еуфорията. Знамена в бяло и зелено, съшити от прости найлони и чаршафи, плющяха развети по вратите, предните и задните капаци на колите“.

"Момчета от добри семейства" е кампус драма за студентски банди и братства от нигерийския град Бенин (да не се бърка с държавата Бенин) в началото на 90-те. Която ми е близка, защото и аз бях студент по същото време и в моята страна по онова време се ентусиазирахме освен по същото световно и по същите обществени процеси – падане на авторитарен режим, свобода на изразяване, първи демократични избори от десетилетия. Героите коментират ехидно как африканските реге изпълнители трябвало набързо да си пренаписват текстовете, след като Мандела вече бил наистина свободен. Разликата обаче е, че при тях нещата не стигат докрай. Резултатите от изборите са анулирани с груба сила, крехката демокрация е погазена и до края на хилядолетието се установява по-зловеща и едновременно по-корумпирана и от най-мрачните им африканските представи диктатура. И на тоя фон Еуан и няколко други негови връстници, произлизащи от, да го наречем, интелигентската средна класа, се опитват да следват, да бъдат фънки и да изкарат едни естествени студентски години с момчешки преживявания, наравно с връстниците си по света. Скучни лекции, мизерни общежития, изтощителни купони, момичета, мода, футбол, музика … Да се събират на Деликатесния щанд за банга и пиперлива супа на мама Таджу (представяте си дървена беседка с огнище и мушамен покрив край прашно кръстовище) и да обсъждат световното или концерта на Фела Кути (гуруто на афробийта и нигерийския антиконформизъм още от 1970-те) в спортната зала. Или - дупките от куршуми по учебните трупове в залите по анатомия, които ужким съзнателно били завещали тялото си на науката (какъвто бил стандартът на медицинските академии, но … в Европа). Или – привлекателния чар на източноевропейските столици. Има един от героите, който мечтае да иде в България. В държавата, а не в ексцентрично именуваното общежитие на по-бохемски настроена група студенти. Или в краен случай можело - в Белград или Будапеща.

А вместо това? „Гледам международните новини и всичко, което виждам е кльощави африканци, които се блъскат хуманитарни помощи или черепи на тутси, разхвърляни в пепелта на полу-изгоряла църква. Няма и белег от моята Африка. Моята Африка на музика и видео-игри. На Поколението X. Няма я тийнейджърска тревога, вирееща във всякаква среда. Няма готини момичета и фънки момчета. Младежи с дебели книги в медицински академии с трудни за впечатляване преподаватели ….“ - ядосва се Еуан. Еманципирал се вече от фантопиещ заек до второкурсник със самочувствие на умерен консуматор на бира. Който ми печели симпатиите с твърдия си отказ да бъде организиран в какъвто и да било комсомол. Било от агресивно промоцираща добродетелите си църква (от страна на приятелката му) или агресивно завладяваща територия студентска банда (от страна на момчетата в общежитието). И двете институции - настояващи за абсолютна лоялност, закалявана с кръщение. И приятелите му са подложени на същия натиск и го поемат всеки по свой начин. Не задължително със щастлив край. В негатив на традиционния американски наратив, постепенно осъзнаваш, че ако някой ще е умре, ще е белият, оѝбото (макар и да е само на половина бял, от майка си). Защото колкото и да не ни се иска, ако никой не умре, романът би останал ... с изпилени зъби.

И понеже, върнал се след няколко месеца, прекарани в Нигерия, всички ме питат за нигерийските измамници – да, и измамниците са в романа. Те изгряват през същия период. Наричат ги Момчетата 419 (по някакъв член от наказателния кодекс, по който никой никога не бил наказан). И другите им завиждат за лесните пари. И ги боготворят като герои и бунтари.



View all my reviews