Нация на Дъгата - как пък не

Rainbow Nation My Zulu Arse by Sihle Khumalo

My rating: 2 of 5 stars


Декември 2017. Сихле Кумало обикаля сам с кола (без резервна гума) по цяла Южна Африка да търси гробове и паметници на народни герои или злодеи и мрънка повече за правописа и по-малко, че местните жители хабер и интерес си нямат за погребаните и историята. И все се пада събота или неделя или след работно време и всичко, което може да се посети, е затворено. После разказва накратко за народните герои, малка част от които са ми непознати от обща за Южна Африка култура. Като със същия успех можеше да ги разкаже нещата и без да навърта толкова километри. Защото липсват преживявания по пътя. Радва се (лаконично възклицателно) на природните красоти, но избягва срещи (освен за напиване със стари познати и за не особено съдържателни диалози с няколко души, които чак в безопасните от отмъстителни маршруткаджии провинции се осмелява да вземе на стоп) и доколкото ни занимава с мислите си в по-дългите и монотонни отсечки те се въртят около фундаментални екзистенциални въпроси от рода на „Ако загубя тегло, то къде отива?“. Отношението му към идеята за Нация на дъгата е от рода на „Аз казах ли ви, че няма да стане“. А ако политическият компас на образованата черна средна класа е хаотично противоречив като неговия, може би имаме сериозен проблем. По-ранните му пътеписи за чужбинска Африка, казват, че са по-весели, ама вече нямам желание да ги чета.



View all my reviews