Сговор на глупци

A Confederacy of Dunces by John Kennedy Toole

My rating: 4 of 5 stars


Защо „Сговор на глупци“ на Джон Кенеди Тул е станал още на първо четене* култов роман за всички антиконформисти, е ясно още от първата страница на първата глава. Даже не е нужно да си оформен антиконформист, за да забележиш и харесаш поне мъничко Игнациус Дж. Райли. Достатъчно е най-дребното и плахо зрънце копнеж за невписване в постсредновековната буржоазно-индустриална модерност (или отписване от нея) да е потърсило почва в душата ти. И пелоричната ти клапа (ако такъв анатомичен орган изобщо съществува) да го е пропуснала. Не случайно във Френския квартал на Нови Орлеан са му издигнали паметник точно на същото място със същата неподражаема фигура в същия неподражаем тоалет, увенчан с ловджийска шапка с наушници, където го срещаме да наблюдава критично света около себе си за белези на лош вкус и неблагоприличие. Белезите, разбира се, изобилстват и (му) доказват защо той не може и не трябва да се опитва по никакъв начин да се впише**. На описанието, обяснението и обсъждането на този интелектуално възвисен тунеядец*** с визии за поправянето на тръгналия стремглаво по нанадолнището още от Просвещението свят са посветени и останалите 393 страници. А веднъж описан, обяснен и обсъден, Игнациус не би могъл лесно да бъде забравен. Във всеки случай – не по-лесно от Дон Кихот например. Една от визиите му е да освободи негърския пролетариат и от оковите му, и от всякакви болни мечти да се влее в консуматорския свят. Друга – да превземе Системата отвътре, като по всички правила на демокрацията – сдружение, кампания, агитация и избори - прокара хомосексуалисти на всички изборни позиции от най-долу до най-горе. Трета – да основе партията на Божественото право и с нейна помощ да предаде държавните юзди на благовъзпитан и просветен крал. Да помагат в приключенията около проектите му волю-неволю се сговарят всички конфедерирани около него глупци, единственият конфедериращ фактор между които е, че са имали злочестието или благословията (на финала всеки получава според заслугите си) да пресекат пътя си с неговия в стриктно ограничения географски свят, който е обитавал всичките 30 и няколко години от живота си - град Нови Орлеан (изключваме еднократното травматизиращо пътуване с емблематичния автобус Scenicruiser на компания Greyhound до съседния град Батон Руж). Сред глупците са и необразованата му подпийваща мускател майка, терзаеща се между инстинкта да го контролира, да му угажда, и да търси своето щастие; и неудачникът полицай Манкузо, който с каквито и костюми да се дегизира, все не успява да изпълни зададената от сержанта служебна норма, арестувайки подозрителен тип; и фабрикантът Леви, който мрази наследената от тираничния си баща фабрика за точно един не променил се за няколко десетилетия модел мъжки панталон; и фабрикантшата, която търси изява в полето на псхиоанализата на гърба на 80-годишната непенсионируема поради тази причина сенилна слогоманка Мис Трикси; и сприхавия, сърдит на занаята си собственик на флотилия колички за хотдог г-н Клайд, на когото все му обират служителите и то - винаги от оборота, а никога от стоката; и съдържателката на стриптийз бара Нощна радост Лана Лий, посветила се на каузата на задоволяването на момчешките либидни потребности по училищата с илюстративен материал; и куриерът ѝ гимназист Джордж; и фрийланс пишман стриптизьорката с папагал Дарлийн; и цветнокожият портиер Брума Джоунс, изнудван да работи под минималната надница под страх да не го арестуват за скитничество, който си отмъщава със саботажи на недоизмитане на целия под; и баба Санта Баталия, известна с най-вкусната джамбалая и най-кейджънския акцент в целия град; и трите бойни лесбийки Лиз, Фрида и Бети, виреещи от конфронтация с екстравагантните гей купони у натирения в (финансирано от родителите му кравари в Небраска) изгнание Дориан Грей; и ... изключението сред правилото, глупецът, с когото не само може да се общува почти на равна нога, а може и да се спори (а тайно и от себе си да се уважава, обожава и му се подражава), носещата се във всеки един момент на гребена на вълната на модерността и прогресивността нюйоркчанка палавница активистка бунтарка битничка еврейка поетеса агитаторка проповедничка на симбиозата между социалната и сексуалната революция Мирна Минков. Единствено не съм сигурен дали в цялата си утешена от философията на късноримския консул Боеций схоластична ерудиция Игнациус Дж. Райли е наясно, че е герой на романа от жанра пикаресков. И то много добър!

* Под първо четене имам предвид читателско четене. С издателските първи четения, нещата са били по-трудни и по-мудни, отнели са повече от 15 години, което се е оказало достатъчно на автора доброволно да се откаже да доживява признанието;
** Аз бих предложил и паметна плоча пред класическото кино Притания, където Игнациус нарочно прекарва свободното си време във възмущение от пошлостта, безвкусицата, разгула и атеистичната (или протестантска) деградация, леещи се от екрана, а за киноманите от след половин век ни остава закачката да разпознаваме филмите. Примерно – мюзикъла на циркаджийска тема „Джъмбо“ или психологичната драма на Ингмар Бергман „Зимна светлина“;
*** В никакъв случай да не се стига до заблуждение, че поддържа метаболизма си с риба тон вместо с хотдог!



View all my reviews