Веднъж Африка - завинаги Африка

Веднъж Африка - завинаги Африка by Весела Ганчева

My rating: 2 of 5 stars


Ето една българска книга за Африка, на която не се почувствах за съвсем правилния читател. Но веднъж прочел я, не мога да се сдържа да изкажа мнение публично и подробно.

Издирил я бях по препоръка на мой братовчед, познавал се с авторката от Зимбабве. Тя е университетски преподавател по физика, работила от 1989 до 1999 в Хараре и Кейптаун. Беше ми любопитно да прочета черно на бяло български спомени за двете страни, десет години назад във времето от моето лично преселване там. Какво е било и как се е възприемало от българи, едно поколение по-възрастни от мене. И останах със смесени чувства.

От една страна имаме Зимбабве в най-прелестния си вид: червена земя, слънце, зелена савана, широки пространства, екзотични животни, зрелищни водопади, грижовно съхранявано историческо наследство, работеща икономика, силна валута, поддържани пътища, безупречна чистота, добри порядки, усмихнати хора, живеещи прост, но спокоен живот без условности, стрес и тежки грижи, жадни за образование и напредък. Точно каквато (ни се иска да) я обичаме Африка. Има и страшни моменти, като с двете коли бандити, които правят опит да ги ограбят на пътя, и весели, като с онзи студент, който след лекция по физика за правия и променливия ток задал въпрос за зъбите на слона, защото го вълнувал пазарът на слонова кост, а преподавател по природни науки със сигурност би трябвало да знае отговора.

От друга страна имаме българската експатриатска общност, всичките специалисти в областта си, пристигнали в търсене на по-добър поминък, но с ентусиазъм отдаващи уменията си на младата нация и добре вписващи се в живота там. С цената на дребни културни шокове и недоразумения. Това е един свят на искрено приятелство, солидарност и взаимопомощ на хора на средна възраст, орисани да са живели само при соца (и продължаващи да живеят в него, ако вземем предвид модела на заплащане, на който са били подложени по договор). Шокът на първите гладни зими и дефицитите около промените в България е високо в дневния им ред. Но също така това е свят, в който да идеш на гости от България в Зимбабве става, ако имаш приятели („връзки“, соц.бълг.) в националния превозвач Балкан; в който правиш дребни услуги на стюардесите, за да си затварят очите, че мъкнеш бяло сирене за свръхбагаж (а после се срамуваш от „варварските“ изпитания, на които е бил подложен от същия превозвач чинно закупил си билет южноафрикански професор); в който на ваканция на тропически остров в Индийския океан отиваш с пълнени с пържени кюфтета куфари; в който пушенето пред възпитаници на учебно заведение се възприема като признак на еманципация и индивидуална свобода. Вече лично за авторката повдигаш вежди, че споделя и обръща на шега безотговорното си поведение да разреши на гостенката си да излезе от колата и да снима леопард отблизо! А като четеш поименния списък на приятелите и роднините, които са я посетили и кой точно къде е заведен и/или как му е протекъл животът, наистина изпитваш леко неудобство, че четеш по погрешка изтекла лична кореспонденция.

Във втората част на книгата, когато авторката се пренася в Южна Африка, регистърът се променя, защото ... липсват българи. Поне в началото. Вместо това идва самотата и значително по-сериозен културен шок, макар държавата (или поне средата, в която е ограничена да живее) да се възприема за „бяла“. И вниманието ѝ се насочва към местните хора, нравите им и събитията в страната. Престоят ѝ съвпада с последните три години на управлението на Националната партия и спечелените от Африканския национален конгрес първи многорасови избори през 1994. Тук с авторката в много от реакциите и учудванията си за какво е прието и какво не е, сме на една вълна. Че не се носи вино за подарък (че не се и купува от ресторант без специален лиценз за това, май и до последно не го е разбрала); че не се подстригваш в салон за друга раса; че не можеш да събираш благотворителност без банкова сметка; че не можеш да си обясниш морал без религия; че се налага да преподаваш физика без право да изписваш формули на дъската (личното ми мение е, че това е по-добрият начин извън факултет по физика). И аз като нея съм живял в многоетажен (бивш по мое време) африканерски блок с тази разлика, че винаги съм си ценял гледката. В много отношения с идването на свободата Южна Африка е направила огромен скок напред. Най-малкото от уважение към околната среда торбичките в супермаркетите ги продават, а не ги дават. Днес, ако споменеш на млад южноафриканец, че само преди 25 години условията за откриване на индивидуална банкова сметка на жена са били като за Саудитска Арабия (нужен е роднина от мъжки пол за гарант/опекун), няма и да ти повярва. Но макар и хората от различните раси да са свикнали да учат, живеят и вършат бизнеса си заедно, и до ден днешен колегите се разделят на групички по племена в обедната почивка. На смесена компания или – по-лошо (!?) – смесена двойка - често се гледа с подозрение и в много заведения извън космополитните квартали в големите градове ще събира неодобрителни погледи от другите маси. Авторката е попаднала в Южна Африка, точно когато светът на неограничените възможности се е открил пред огромна част от населението. Едни са тръгнали агресивно да си пробиват път натам, като студентът, обвинявал я в расизъм, други – прагматично, стъпка по стъпка, да отварят свой и на децата си път за развитие чрез образование и приобщаване. И двата типа ще ги срещнеш и днес навсякъде около себе си. В някакъв момент попада в йезуитски колеж, в който експериментирали с курс по физика с идеята студентите сами да се уверят колко абсурдно е това обяснение на света, спрямо нормативното в догмата. В друг се опитва да помага за рехабилитацията на сериозно пострадали при рондебошкия атентат украински моряци (и по някаква трудно разбираема логика критикува посолството на Русия, че не помагало, като точно в предишната глава е споделила, че самата тя реагира много остро, ако българите ни бъркат с руснаци). В трети води секретарката на катедрата Лин на до скоро ексклузивно бяло преживяване – симфоничен концерт (при силно българско присъствие в оркестъра). За Лин, която е най-често споменаваният персонаж, се твърди, че е калърка*, но, си мисля, че трудно би била нещо различно от черна, ако в семейството ѝ си говорят на кхоса. Книгата, специално в главата за Южна Африка, няма претенции да е пътепис. Споменават се бегло Найсна, сравнена сполучливо със Созопол в бохемската му възраст; Крюгер парк, където попадат на угощение на лъвове със зебра; и провинция Натал, където пък попадат на предизборна престрелка (и с лека ръка посочва „хората на Мандела“ за отговорни). Има за съжаление и фактологични грешки, някои от които биха минали за забавни (че живеят вълци в Зимбабве), други – за трогателни, като объркания правопис на понятия, нарочно изписани в скоби и с латински букви (правилно би било Groote Schuur, Tsitsikamma, Honours, Sabbatical). Други са една идея по-озадачаващи. Наистина ли за няколко години не е разбрала името на университета, в който работи (Университет на Западен Кейп в смисъл на провинция, а не на град Кейптаун); нито, че е обидно за исторически втория град в държавата Стеленбош да бъде принизяван до квартал; нито каква е била партийната принадлежност на черните и калърите студенти (никаква информация не мога да намеря за нещо наречено Африкански фронт за освобождение преди 1994; след 1994 има партия с подобно звучащо име, но е дясна и предимно бяла). А и как след "развода" си с Южна Африка няма да обърка пътя за ботсванския граничен пункт, след като е успяла (по нейни спомени) да мине през Малкото Кару вместо през Великото и да открие диамантената мина Голяма дупка в Блумфонтейн, вместо в [__]. Куиз: Да се попълни липсващият топоним. Жокер: такива диамантени мини с вулканичен произход впоследствие са наречени кимбърлитови тръби.

*на български няма фиксиран превод за coloureds в смисъла на южноафриканска расово-етническа група. Използвам разговорно и писмено думата „калър“, защото „цветен“ не звучи добре, „метис“ не е съвсем вярно, а „цветнокож“ е расистко при положение, че белите не се наричат „белокожи“.



View all my reviews