Върнън Бог Литъл

Vernon God Little by D.B.C. Pierre

My rating: 4 of 5 stars


В гимназията спорих с учителката си по литература, която твърдеше, че Софроний Врачански ни бил държал в напрежение в житието си, как щял да свърши опитът за бесенето му и за прострелването му от упор. Е, как да свърши, като го е писал собственоръчно от първо лице години по-късно? "Обесиха ме. Амин." Не става! Житието на Върнън Грегори Литъл обаче е писано през свободния откъм конвенционални литературни задръжки XXI век от представящ се за него писател (с кодирана абревиатура в псевдонима) и всичко може да се очаква до последния ред. И макар ние да имаме думата на 16-годишния тексасец, че е клечал далече от касапницата, докато приятелят му Хесус Наваро е разстрелвал поред съучениците си в клас, жителите на барбекю-столицата на Тексас Мартирио я нямат. И причината не е, че се стеснява да говори пред хора за естествените си нужди, даже когато е въпрос на живот и смърт, а че пази още по-важна семейна тайна, чието разкриване би навредило на повече хора. И колкото повече обръчът около него се затяга (с активното участие, удари под кръста и чистопробно предателство на медийния опортюнист Юлалио "Лали" Ледесма и асистенцията на педофил-психиатъра д-р Гусенс) и го отдалечава от мечтата му за живот в плажно бунгало в Мексико с обекта на сексуалните си фантазии, толкова по-ясно му става и за него, че една професионално (в телевизионния смисъл) изпипана екзекуция в реалити формат (на смъртниците са раздадени комикси с инструкции какво да говорят и какво да слушат) с интерактивно гласуване от публиката е в интерес и на цялата общност, и на всеки индивидуален жител на Мартирио, замесен в историята. Ако в нещо Върнън е добър, то е в четенето на душите на хората и надушването на съкровените им желания. И в добротата сама по себе си. Дотолкова, че е готов и в последния половин час от живота си, да им раздаде чистосърдечно подаръци по телефона. Което добавя елемент на напрежение и съспенс до последната страница като бонус към останалите достойнства на самоопределящия се за черна комедия роман - езикът (който според автора австралиец, писал я в Лондон, е тексаска тинейджърска разоворна реч), сатирата, образите от малкия град с петролни помпи в задните дворове и свръхпотребление на пържени пилешки бутчета, пътуването, начинаещите опити за любовна история, философските прозрения в затворническото крило на смъртниците, радостта от живота на значително по-бедните хора отвъд границата, описанието на самата граница. И да не забравяме, че мама е препоръчала зелева салата за последна вечеря преди екзекуция, защото е здравословна!



View all my reviews