Невидими фурии

Invisible Furies by Michiel Heyns

My rating: 4 of 5 stars


Точно пуснах един пътепис за бургундската провинция и прочетох тази книга, в която по съвпадение става дума и за бургундски селски лайфстайл. И някои от наблюденията ми съвпадат 1:1 с наблюденията на автора. По-точно - на героя, когото баща му, капски лозар, с помощта на автора е заточил в Бургундия да копае лозе и да учи занаят. Но онзи на шестия месец се спасил и избягал в Париж, където се размечтал да носи хубави дрехи и да влезе в света на модно изглеждащите парижани. Което му се отдало, защото бил хубавец и в един бар в Льо Маре някакъв "event organiser" го харесал, заговорил и в крайна сметка му открехнал кариера в модната индустрия с начална позиция клакьор. Тоест такъв, на когото му се плаща да ръкопляска искрено и убедено от първия ред на модните ревюта. Впоследствие се появяват и фатални жени, и не толкова фатални, и още цял куп суетни персони от цял свят с потайни намерения, и чичо му литератор от Кейптаун, който е дошъл по поръка на баща му да провери къде се е загубил и да си прибере да си гледа лозето във Франшхук. И авторът и героят са южнафриканци. Микиел Хейнс се утвърждава като един от любимите ми съвременни южнафрикански. Езикът му е хем богат, че да науча нещо, хем не толкова, че да ми се налага да правя досадни справки. Хем ироничен! И героите му и темите му ми допадат. Хем са южноафрикански, хем са сравнително отвлечени от ежедневието, с което пък увличат мене. Явно темата за напускането или временното оттегляне от страната му е любима. Предишната, Lost Ground, която беше по-сериозна драма, беше поставена в малко градче в Малкото Кару, но главният герой се беше върнал от Лондон. Тук пък всички са в Париж. Париж е може би най-главният герой, представен въздържано любвеобилно със строго мнение по всякакви различни от авторовите начини да се възприема. Гей-теми присъстват в две от двете му книги, които съм чел и, без да са гръбнак на историята, са (поне един от)ключ(овете) в развръзката.



View all my reviews