Последният влак до Зона Верде

The Last Train to Zona Verde: Overland from Cape Town to Angola by Paul Theroux

My rating: 4 of 5 stars


Пол Теру съм го следвал два път през Азия с влак (1973 и 2006), веднъж през Африка (2001) с обществени транспорти и веднъж през Океания със сгъваем каяк (1991). Но всичките съм ги чел години след като са написани. А този е съвсем топъл от пресата и е за Африка. Вече е навършил 70, но продължава да търси срещи от непосредствена близост, придвижвайки се с маршрутки, влакове и рейсове от Кейптаун на север през Намибия и Ангола. И събира горчивина. От провала, мръсотията и безнадеждността на блатото, в което е затъвала и затъва Африка пред очите му за последните 50 години. Дошъл за първи път като учител доброволец в Малави от американския корпус на мира през 60-те. Сега търси едва ли не насила проблясъци на надежда или поне на носталгия и ги намира тук и там (в калърско училище в ЮАР, на сафари в Ботсвана, сред бушмените в Намибия), но във всеки следващ момент мръсотията, хаосът и провалът заливат и тях. Първоначалният план е да се придвижи обратно чак до Европа през всички страни по западния бряг на Африка. Но когато осъзнава, че нищо по-различно не може разумно да очкава или преживее по пътя си, се предава и приключва с проекта в Ангола. А за самата Ангола ми отвори очите за някои прости истини. Като какви португалци са се заселили и кога. Бедни селяни, от бедни региони в следвоенна Португалия, някои от които за първи път видели електричество. И слуги. И се отнесли с тях по слугински.



View all my reviews