Хищни нокти

Хищни нокти by Marko Vidojković

My rating: 3 of 5 stars



**Внимание, спойлери! ** Spoiler Alert **

Прословутият 'пънкарски' сръбски роман на 00-те. Разказва се за белградските протести срещу Милошевич през зимата на '96-'97, които бяха по-дълги и по-сериозни от нашите срещу Жан Виденов, предвид че оня си беше истински кървав диктатор, изпечен в истински войни и въстания, завършили-недозавършили у съседите и тепърва разгарящи се в южните области на собствената му подопечна територия. И - подобно на нас - намиращ твърда, но готова и да пролива кръв за него, база в малките градове и селата. Паралелно се развиват два протеста - един на коалицията на Вук Драшкович, спечелила кметския избор в Белград, но не получила властта, и втори - студентски, по-весел, но и по-настървен, предвид че се борят със зъби и нокти за някаква поне малка надежда за нормално бъдеще извън изолация от нормалния свят. Пънкарщината идва от образа на главния герой, който е трети курс, няма издръжка, гладува, много рядко се пере и мие, затова пък все му тече кръв от носа и/или от петите. И ебе всички (три) женски образа. често и дълго. От трите само една му е любовен интерес. Точно феята с ясновидските способности, която между другото съвсем точно го осведомява и за датата на падане на на режима след ... три години (Готов jе!). Отделно присъства и някаква свръхестествена сила, която го тормози, но точно тая сюжетна линия нещо не ми се стори убедителна. Поддържащи роли имат баща му, представящ на задоволената соц горна средна класа; приятелят му Джери, който все кисне в болница, първо защото е катастрофирал с мотор, а после - защото е прострелян от дангалак националист със златен ланец на купона си за изписване от болницата; бившото му гадже Весна, която не му е солидарна политически, но майка и прави хубави зелеви сарми (има за всеки ден за цяла зима) и е отворена към предложения да пробва пушене на (силна) трева; радикалния му колега протестър Челе и нимфоманката Тамара. Ходят ужким пеша до Крагуевац, сблъскват се с комсомолщина и от двете страни; бие ги полицията. Яко! (в смисъл, че ги бие яко, а не че е яко да ги бие) Накрая някак си побеждават, властта признава изборите, а те се преборват за избори за студентски съвет и ... след като ги изгубват от хрисимите зубърчета, решават да не им признаят победата.



View all my reviews